Килимът започна да се плъзга към земята. Ловеца на души прокле с гласа на раздразнителен старец, борейки се с него. Огнено кълбо почти раздели на път гарвановата й коса. Разярена, тя отвори уста за някакво смъртоносно възмездие.
Килимът започна да пада.
Ловеца изрева от чувство на безсилие, изстреля обут в ботуш крак и избута Оплаквача от края на килима. Той кресна ядосано. Ловеца измърмори едно враждебно сбогом. Килимът престана да пада. Нашепвайки заклинания за контрол, магьосницата го задвижи отново. Момчетата на земята изобщо не престанаха да стрелят.
Огнено кълбо прободе килима между Ловеца на души и Дъщерята на нощта.
Кина, макар и неспособна да навакса и да удари Ловеца, изглежда бе осведомена за събитията. Вихрушка от ярост изпълни света на сенките. Мержелеене на многоръкия идол започна да се прокрадва от нашата страна. То не придоби плътност, но се материализира достатъчно, за да обърне талианците в бягство, накъдето им видят очите.
Оплаквача виеше, падайки към земята. Проклето малко лайно — и този път късметът му удържа. Първо пропадна през клоните на някакви натежали вечнозелени дървета. Те го охлузиха целия, но забавиха падането му. После Оплаквача се размаза на склон, все още покрит с нестопен сняг. Преспите бяха достатъчно дълбоки, за да погълнат малкия магьосник.
Не питаех никакво съмнение, че той ще бъде на крак и ще танцува като дервиш преди обяд. И вероятно в настроение да покаже на Ловеца на души точно колко много я обича.
Подуших наоколо още няколко минути, отбелязвайки мястото. Оплаквача не направи нищо. Помислих си, че би било по-добре да се опитам да се събудя. Разполагахме с уникалния в живота шанс или да вербуваме първокласен магьосник, или да го изключим от проблемите ни завинаги.
Подозирах, че Знахаря щеше да предпочете последната алтернатива. През годините преживяхме твърде много враждебни срещи с Оплаквача.
Споменах ли късмета на дребния магьосник? Не можех да се събудя. Очевидно духът ми нямаше никаква власт над тялото, когато то искаше да спи. Май трябваше да продължа да бродя, независимо дали по желание или не.
Спомних си миналата година, когато пропадах, без дори да съм заспал. Тогава Ловеца на души някак ме отделяше незнайно как и с предназначение, което никога не отгатнах. Което тя можеше да ми стори отново. Особено ако делата ми напоследък бяха привлекли вниманието й.
Съществуваше добра възможност цялата тази работа за нея да е била просто игра, нещо, с което да убие малко време, докато фрагментите в схемата й си дойдат на местата. Или вероятно експериментираше. Или и двете неща, и може би повече. Онова, което със сигурност знаехме за Ловеца, беше, че тя се движи в хаос и мотивите й са нетрайни.
Трябва да се задействам. Помислих си, че докато оставах тук, навън, се налагаше да продължа да разузнавам. Да работя в съня си. Би трябвало да накарам Стареца да ми вдигне заплатата. Колко ли е двойна шпионска надница?
Принцът си прекарваше добре. Той се насочваше право по пътя на север, което беше единствената причина да го открия. Цяла тълпа от хората му бягаше заедно с него. И продължаваха да се движат пъргаво.
Сенките се забавляваха около тях, като вълци в търсене на опасна игра. Това беше битка на надбягване. Хората на принца не разполагаха с много бамбукови пръти, но винаги, когато някой от тълпата започнеше да пищи, умираше от огнените снаряди, преди нападащите сенки да успеят да завършат жестокото си дело.
Не прахосах време в търсене на Могаба или Гоблин. Твърде много бъхтене, за да ги открия. Може би след съмване. Което би трябвало да започва вече, само дето облаците бяха твърде плътни.
Насочих се обратно към Наблюдателницата.
Навсякъде, където отидех, виждах свидетелства за последното земетресение: свличания на почвата, съборени дървета, срутен мост, който южняците бяха построили отново след последното земетресение, а после го бяха сринали, така че да не можем да го използваме, при което на Клетус и неговите братя се наложи да го вдигнат отново. И много подслони, повалени или пропаднали. И пукнатини в земята. И дори някакви поражения в Наблюдателницата, където Дългата сянка се беше спречкал със своите приятели и после всички се караха с Кина.
Докато се приближавах, голям блок от бял камък се изплъзна от кулата на Дългата сянка и падна към основата на стената. Още няколко бързо го последваха. Кулата като че ли се клатушкаше леко, сякаш направена от желе, вместо от камък. Тогава осъзнах, че виждам надигащ се повторен трус. Или може би земетресение, дори по-силно от последното.