Мускуса и Хагоп, едва сдържайки смеха си, се правеха, че зяпат склоновете на юг.
Отново избухнах в кикот. Осъзнах, че преди обяд мълвата ще е обходила всичко, което беше останало от армията ни. Без съмнение тя щеше да понесе грубо преувеличение и да прерасне в някаква похотлива епопея, преди да достигне най-отдалечения ни пост.
Хълмът, който служеше за дом на нашата щабна група, се бе превърнал в тридесет акра язви. Едва ли някоя землянка беше оцеляла. Пленниците копаеха на дузина различни места. Забелязах едно познато лице, после друго да насочват спасителните екипи.
— Така значи. Тя вече не им се сърди.
— Какво? — попита Тай Дей.
— Нищо. Просто си мислех на глас — говорим за вълка… Господарката излезе от кошарата на Стареца. Която беше невредима. Знахаря вървеше точно зад нея. Никой не изглеждаше отпочинал. Но със сигурност им беше добре заедно.
Измърморих нечленоразделно, дълбоко в гърлото си. Моята жена беше на половин свят разстояние.
Знахаря ме доближи бавно.
— Време е за ежегодната ти баня, Мъргън.
— Ако остана достатъчно дълго тук, под дъжда…
Господарката прогори с поглед дупка в мен. Искаше да ме разпита. Но не сега, не тук, не и пред толкова много хора, които не бива да чуят отговорите ми, защото половината от тях не знаят на чия страна са.
— Колко зле пострадахме миналата нощ? — попитах аз.
Знахаря сви рамене. Малко студена дъждовна вода влезе под яката му.
— Не знам още. Около две хиляди човека на Господарката се водят изчезнали.
— Макар и да се появяват — тя каза, присъединявайки се към нас. — Смятам, че накрая ще намерим повечето от тях. — Вероятно мъртви.
— Мускуса и Хагоп твърдят, че сме изгубили голяма част от Старата банда — казах аз.
Знахаря кимна:
— Донесоха списък. Много по-дълъг, отколкото се надявах. Все още нямаме никаква полза от другите дивизии. Новата все още е неорганизирана, а тази на принца се разпадна изцяло. Има ли нещо, което искаш да ми кажеш насаме? Така изглеждаш.
— Да. — От грубия комин на подслона на Знахаря се издигаше дим. Искаше ми се да се посгрея, дори и да се налагаше да измисля, какво да му кажа.
Присъединих се към него в топлотата без угризение и с малко съчувствие към хората, които оставих навън в дъжда.
Господарката ни последва вътре. Тя носеше самодоволно, но гладко изражение.
Беше разпростряла пред огъня една от грубите карти на Знахаря.
— Можеш ли да уточниш къде потъна той? — имаше предвид Оплаквача. — Вероятно все още можем да го заловим, ако е зле ранен.
— Какво беше това? — попита Стареца, когато смотолевих нещо.
— Ух — казах аз, — ти никога не преставаш да изкушаваш бедите, нали? — Господарката не ме превърна в жаба. Нито дори в една от малките грозни плъхокъртици на Мускуса. Беше в добро настроение тази сутрин, за разлика от предишната нощ.
Пушека изпъшка. Той ме сепна, въпреки че това беше неговият втори стон, откакто влязох в подслона на Знахаря. Погледнах натам. Завесата беше открита. Дългата сянка и Нараян Сингх лежаха струпани в нишата, заедно с поразения магьосник. Не можех да си представя Господарката и Стареца да се отдават на лудории при цялата тази шайка, наблъскана само на няколко крачки от тях, но беше очевидно, че се бяха възползвали напълно от възможността си.
Останах умерено изненадан, че Господарката беше предала своите затворници на мъжа си. Дългата сянка представляваше голяма възможност за придобиване на сила. А Сингх… Господарката дължеше много на Сингх. Но също и капитанът.
Вероятно щяха да превърнат Нараян в семеен проект.
Тя зададе няколко въпроса, които очаквах, главно за ограниченията на Пушека. Не споменах, че развивам способност за пътешестване без спящия магьосник. Тя не ме попита. Знахаря обаче забеляза, че знаех за Оплаквача, въпреки че бях в моето убежище по време на злополуката с Покорения.
— Ще изпратя Кинжала — реши тя. — Той е здравомислещ. Може да свърши работата, без да убие себе си или Оплаквача.
Исках да попитам как Кинжала и Лебеда се бяха хлъзнали обратно към нейната благосклонност, но управленските решения не бяха моя работа. Господарката един път вече ми го обясни категорично по отношение на друг въпрос.
Тя излезе, за да предложи на Кинжала възможност.
Когато напусна, Знахаря попита:
— Къде е знамето?