— Заровено в моята землянка.
— Хм. Ами аналите и другите неща?
— Те също са там. Засега би трябвало да са на сигурно. Но ако има друго земетресение, или още много дъжд… Не знам.
— Ще отидем да ги потърсим веднага след като изкопаем хората.
— Защо е довела тук Дългата сянка и Сингх?
Той разбра.
— Защото аз съм лекарят. А те и двамата бяха на около половин удар на сърцето от смъртта. Може би, ако тя имаше някой от хората си подръка, комуто вярва… — той не се доизказа.
Знахаря никога нямаше да се довери на своята жена напълно там, където амбицията можеше да се вмъкне в уравнението.
— Тя вероятно рискува по-малко, отколкото си мислиш. Струва ми се, че го разбрах през миналата нощ.
— Какво?
— Нейната връзка с Кина. Как функционира и защо съществува. Мисля, че го разбрах.
— Имаш време да мислиш, когато си отвъд, играейки си на призрак?
— Понякога.
— Тогава ми разкажи за моята любима и Кина.
— Ще започна с предпоставката, че тя е дяволски умна.
— О. Да — той се усмихна на някаква своя мисъл.
— Да не споменаваме, че е доста своенравна.
— Ще ми губиш времето с омаловажавания ли? Или ще минеш на нещата по същество?
— Добре. Смятам, че много отдавна, преди изобщо да стигнем до Геа-Ксле, когато за пръв път показа неочаквани признаци за възвръщане на известна мощ, тя разбра, че някаква сила възнамерява да я използва. И позволи това да се случи. Което успокои онази сила и тя сметна, че си е намерила роб, докато в действителност се е сдобила с паразит.
Няколко възможни отговора се размърдаха зад очите на Знахаря. Но той каза само:
— Продължавай.
— Това е почти всичко. Докато богинята я използваше, Господарката се бе лепнала към Кина, така че да може да изсмуква сила за себе си. Мисля, че се е заровила толкова навътре, че Кина не е в състояние да се отърве от нея, без сама да се осакати. Смятам, че Господарката може дори да контролира онова, което прави богинята. Кина беше наистина разстроена снощи. Застрашиха пряко Дъщерята на нощта. Но когато Кина се опита да помогне на детето, макар че успя да стане истински разрушителна, усилията й изобщо не изпълниха целта си.
— И ти мислиш, че Господарката?…
— Да. Той е прав — Господарката пристъпи в слабата светлина. Без да каже колко дълго е стояла зад нас, слушайки. Тя е тъмата, когато става въпрос за тихо придвижване. — Вестта е да не напуска това място. Докато те си мислят, че аз съм истинската, крайните резултати ще бъдат същите, сякаш съм.
Открих някакви интересни образувания, оформящи се на стената пред мен. Посветих им преданото си внимание.
Знахаря каза:
— Ако ти си нещо като пиявица, как Кина не се е опитала да се отърве от теб?
— По-голямата част от Кина е заспала. Онова, което е будно, се интересува единствено от довеждането на Годината на черепите. И освен това е доста глупава. Доскоро не разбираше какво правех. Може да го обмисля години наред, преди да реши да предприеме нещо.
— Май Кина гледа на времето по различен начин — казах аз.
Господарката продължи:
— Загрижена съм, че моята обичана сестра също може да е решила пъзела. Или ще го стори сега, след като има момичето. То знае.
— Ловеца се крие на същото място, където си стои, откакто дойде тук — обадих се аз. Стареца знаеше къде се намира то.
— Много ми се иска да предприемем удар. Но имаме само десет часа, за да се приготвим за идващата нощ — каза Знахаря.
Разбрах. Момчето искаше да бъде така любезно да остави Ловеца в миналото за по-сигурно.
Двайсет минути предположения не успяха да разплетат основните мотиви на Ловеца. Дори и Господарката не можеше да отгатне какво наистина искаше сестра й или какво щеше да предприеме като следващ ход.
— Беше си такава още на четири години — каза Господарката. — Ад. Тя се роди непредсказуема.
Трябва да съм изглеждал твърде заинтересован. Историята спря дотам.
Не пропуснах факта, че нито Знахаря, нито Господарката някога споменаха своето дете по начин, който би могъл да загатне, че то е нещо различно от неестествено чудовище, напълно несвързано с тях.
73
Наблюдавах как Хриптящия направлява унищожаването на малка сянка, която си беше пробила път близо до периметъра на обезопасената зона на Едноокия, преди да си намери укритие срещу светлината. Господарката беше променила амулетите на Едноокия, така че да могат да откриват сенки. Нашите хора ги изтребваха с голям ентусиазъм, особено като се има предвид, че повечето от тях бяха изтощени.