— Определят границите на портата. Различните цветове означават отделни неща. Дори самият аз не съм ги научил. Разбирам, че различните видове прах ще греят със специфичния си цвят в тъмнината, ако са задействани от близостта на огнени кълба. Очевидно очертават области на заплаха и нивото на опасността, очаквано от всяка.
— Това ли правят? — попитах Кофата.
Той сви рамене.
— Приблизително.
Изсумтях и се приближих до работниците. След като го сторих, започнах да усещам вибрация или бръмчене, зараждащо се отдолу и дълбоко в мен. То много бързо се засили. Попитах:
— Кой е специалистът тук? — мръсен, дребен мъж — раздразнен, че е бил прекъснат, изправи гръб. Потиснах усмивка. Беше шадар, макар и дребен и на служба в работна група от гуни. Носеше брада, с обичайната за неговите едноверци дължина от шест пръста и малко. Той не беше човек от Отряда. Забелязах, че тук всичките ни заклети братя носеха нещо, за да се идентифицират, обикновено някаква груба версия на огнедишащия череп, който бяхме заели от Ловеца на души преди двадесет години. Вероятно си мислеха, че това може да ги предпази от идващото, каквото и да е то, от Портата на сенките.
— Смея ли да се надявам да бъда полезен на Знаменосеца?
О, този мъж беше талантлив. Без да се отклони и на един пръст от абсолютното благоприличие, той ми даде да разбера точно как би искал да ме осведоми, веднага след като се наведа и се хвана за глезените.
— Бих искал да знам какво сте приели за граница тука. Особено къде се е намирала самата порта, ако сте наясно, и къде са най-слабите места.
— Искаш да знаеш откъде се измъкват сенките?
— Глух ли си, тъпако? — попита Кофата.
Направих помирителен жест.
— Спокойно. Да. Откъде се промъкват.
— Отвсякъде между тези две жълти цапаници — дребният шадар се смръщи към Кофата. — Червената област е тази, където трябва да е бил истинският първоначален вход.
— Благодаря ти. Ще се опитам да не те притеснявам повече.
— Ще свършат ли някога чудесата? — прошепна шадарът, докато се отдалечавах, обхождайки земята. Кофата се замисли дали да регулира отношението на мъжа, но реши, че не си заслужава безпокойството. Не сега. После, когато нямаше да бъда наоколо.
На двайсетина метра под Портата на сенките се виждаха стойки за факли и останки от огньове, които са били използвани за осветление през предишната нощ. Имаше и грубовати бункери, където войниците бяха лежали, чакайки сенките, защитени само от отблъскващи свещи и късмета си с бамбуковите пръти. Някой бе издигнал две кули, високи десет стъпки, за да осигури кръстосан огън. Придвижих се напред до бученето, докато не се почувствах неспокоен, което беше точно на границата на червения варовиков прах. Оттам можех да забележа останките на падналата порта. Тя трябва да е била наистина солидна за времето си. Изглеждаше, сякаш се е простирала достатъчно нашироко, за да позволи преминаването на четирима души, вървящи редом. Обаче липсваха знаци, че изобщо някога е имало ров или канал, или подобно нещо. А тук изкопът е най-старата форма на защитна мярка. Днес е неизменно под всяка стена, която не е някакво чудовище на инженерното изкуство, като укрепленията, обграждащи Наблюдателницата и Деджагор. Изводът беше, че забравените строители не са се притеснявали от заплахи, идващи по хълма.
Върху Портата на сенките все още имаше някакви силни заклинания. Можете да ги почувствате да тътнат, ако се доближите достатъчно настойчиво.
Не си насилих късмета.
— Защо пътят е в средно прилична форма, докато почти всичко друго тук е напълно разрушено? — зачудих се аз. Колкото по-далеч по възвишенията на хълма се взирах, толкова по-запазен изглеждаше старият път. Никой не изказа предположение. Вероятно на никой изобщо не му пукаше. Беше достатъчно зле, че изобщо трябваше да бъдат тук.
Затътрих се обратно към знамето. То изглеждаше някак смътно съживено. Усетих го и да вибрира, което съвпадаше с теориите на Знахаря за Копието на страстта.
Тай Дей, Кофата и Иси усетиха онова, което почувствах аз, но не знаеха какво представлява. Казах на Тай Дей:
— Искам да преместиш знамето нагоре, така че да бъде първото нещо, на което ще се натъкне сянката, преминала през портата. Да им дадем да разберат, че момчетата отново са тук — обърнах се към Иси: — Довечера не би трябвало да е толкова злокобно. Господарката мисли, че е поставила Дългата сянка под контрол. Тя вероятно дори ще успее да затвори напълно Портата на сенките преди мръкване — в което се съмнявах, защото дотогава не оставаше много време.