Майка Гота накуцваше нагоре. Тя носеше товар, голям колкото нея — всичко полезно, което можеше да бъде спасено от нашия бивш дом и руините на Киаулун. Което включваше и запас от дървен материал.
Реших да не бъда съвсем оскърбителен. Докато изтраеха дървата. На този свят има готвачи, по-лоши от майка Гота. Сред тях са любимите й син и зет.
Чичо Дой, бивайки едновременно мъж и онова, което минаваше за висша каста сред Нюен Бао, носеше Пепелявия жезъл и почти невзрачен вързоп.
Майка Гота свали товара си, падна на ръце и колене и започна да пропълзява в бункера. Когато срещна погледа ми, не успях да потисна хиленето си. Тя зашепна проклятия, които, без съмнение, бяха отправени към онази зла съдба, която бе отприщила земетресението в толкова неподходящ момент. Земята потрепери. Едноокия щеше да се прочуе с това, независимо колко още столетия ще навърти.
— Остави Тай Дей да си почива — казах аз. — Предстои ни още една дълга нощ — докато подминавах, чичо Дой зърна малката бамбукова тръба, която бях втъкнал в колана на гърба си.
Мразовитият вятър се беше засилил. Платът на знамето пукаше и плющеше.
Чичо Дой се взря в потъмняващия склон, погледна бункера и се вторачи в мен, сякаш развиваше сериозни съмнения относно решението си да напусне блатата.
— Понякога се налага да живееш така, когато вършиш онова, което правим ние — казах му аз. Майка Гота пропълзя обратно навън, все още мърморейки, като изказваше на глас мислите на Дой. Напомних им:
— Вие сами ни се натрапихте.
Чичо Дой отвори уста, но преодоля подтика да се заяжда. Той се настани от едната страна на входа, с Пепелявия жезъл в скута. Гота се зае да разузнава околността, събирайки камъни. Нашите съседи не възразиха, въпреки че камъните започнаха да изглеждат като единствената мярка за богатството в този край на света.
Затворих очи. Тихо, просто за да бъда трън в задника, започнах да си подсвирквам една мелодия, която Сари обичаше да си припява, когато беше щастлива.
Неизменна както винаги, тъмнината дойде.
79
Оставиха ме да спя. И аз заспах, напук на студа и вятъра, на миризмите на готвене и собственото ми хъркане. Докато сумракът се спускаше напълно, бавно се изплъзвах от котвата на плътта си. За известно време бях като парцал, реещ се в призрачния бриз. Не направих никакво истинско усилие нито да потегля, нито да остана. Завръщането на чичо Дой, с всичките му злощастни напомняния, ме бе потопило в огромна летаргия.
Сърцето ми ме теглеше като бриз, отвеждащ ме на север. Шляех се из планините и пустошта, подминавайки всички завладени градове. Открих Дремльо на пътя от Талиос към Деджагор. Разбираше, ако не спира да препуска, е в безопасност. Никой агент на Радишата не можеше да надбяга жребеца, който яздеше.
Радишата продължаваше да се притеснява от бягството му. За заговора беше критично всеки брат от Отряда да бъде хванат или убит. Ако избягаше дори един, прокобата щеше да се върне. Като Нараян Сингх, тя си знаеше. Тъмнината винаги идва. Тя вече го беше виждала да се случва, след бедствието в Деджагор.
Радишата беше ужасена. Вярваше, че Годината на черепите ще започне бързо, ако някоя част от великия план се провали. Тя имаше да каже много за Ловеца на души и нищо от тези приказки не беше хвалебствено. За да се отърве от страшен съюзник, вероятно си беше взела друг, далеч по-зъл.
Жената помнеше триковете и отношението на Ловеца отпреди няколко години. Знаеше дяволски добре, че сестрата на Господарката бе по-непредсказуема и от природно бедствие.
Последните земетресения бяха усетени в Талиос, макар и там да нямаше щети. Някои хора се опасяваха, че те означават как боговете, или някаква по-голяма сила, са се разсърдили заради стореното на Черния отряд.
Знахаря така често беше споменавал навика на Отряда да си връща за коварството, че някои хора вече се подготвяха за бурята на отмъщението. Което отново трябваше да е свързано с ужаса от името на Отряда, който никой не можеше или вероятно не искаше да обясни.
Дали страхът не се беше промъкнал във всяко сърце от някакъв сенчест източник, без изобщо да е имал някога каквото и да е основание? Представляваше ли някоя от добрите стари измами на Кина?
Наистина се налагаше да забода нос в старите анали, скрити в онази стая там… Ох! Ох!
Радишата имаше стражи и войници, претърсващи систематично за Пушека. Объркващите заклинания на Едноокия нямаше да удържат толкова решимо усилие. Те не можеха да объркват всичките сетива на толкова много хора през цялото време.