— Гота. Ето къде си. Племеннико. Какво става тук?
От много по-близо, отколкото бих повярвал, че можеше да е, Тай Дей каза:
— Войните на тъмнината са спрели процеждането на смъртта — той говореше на бърз Нюен Бао. Използва няколко думи, които не ми бяха ясни. Разчитах на контекста, за да разплета смисъла им.
Чичо Дой каза на майка Гота:
— Предупредих те за твоя език…
— Ще те предупредя аз теб, шарлатанин такъв! — помислих си, че шарлатанин е това, което има предвид. Част от думата, която тя избра, беше корен, означаващ „мошеник“, с представка за превъзходна степен пред него. Прозвуча като производна на „свещеник“. Кинжала щеше да го оцени. Разсмях се.
В миналото Гота се въздържаше пред Дой. В сравнение с начина, по който ругаеше всеки друг. Тя обикновено отстъпваше пред чичо, макар и неохотно. Сега те се караха като деца. Останах с впечатлението, че тяхната кавга нямаше нищо общо с онова, за което наистина искаха да се дърлят. Дори и така, спречкването беше интересно, доколкото можех да го проследя.
Специалната мисия в живота на Тай Дей е да помирява страни. Той смути онези двамата с мълчание, достатъчно дълго, за да оповести новината, че те се караха насред всичките Кокалени воини на света, най-малко един, от които разбираше техните дрънканици.
Дой реагира на секундата. Затвори уста и се запъти на разходка.
— Надявам се някой нервен тип да не го застреля в тъмното — казах аз. Тай Дей тръгна след него.
Гота млъкна само защото оттеглянето на чичо Дой я остави да поддържа и двете страни на спора. Тя размишляваше, обърнала се към мен. Но си спомни, че — какъвто и да бях на нейната дъщеря — аз също се числях сред Воините на тъмнината. При всички случаи, не бях Нюен Бао и само червеите на земята са по-низши от това.
Самият аз бях в сприхаво настроение, събуден по никое време. Вметнах:
— Доста се насладих на това.
Гота издаде шум от пръскане на плюнка, докато се отдалечаваше с наперена походка. Попитах обграждащата ме тъмнина:
— Някой да е чувал нещо за съзвездие на име Примката? Или някаква история за него?
Никой не знаеше каквото и да било. Естествено.
През следващите няколко дни задавах въпроса на всеки, когото срещнах, и неизменно получавах отрицателен отговор. Дори Нараян Сингх, логичен ресурс на информация относно примките, изглеждаше незапознат със съзвездието. Той не го каза с толкова много думи, разбира се, но Господарката беше осведомена относно информацията на Измамника и не знаеше нищо, нито бе способна да измъкне каквото и да е от живия светец.
Бедният човек изглеждаше предопределен да бъде живият мъченик Нараян Сингх. Основната нишка в неговото съществуване се състоеше от неотслабващ ужас.
След като се уверих, че Портата на сенките се държеше, бавно се затътрих към моя бункер. Знамето изглеждаше почти нажежено от сила. Там се случваше нещо важно. Би трябвало да отида да се видя със Знахаря. Ако вътрешността на бедрото ми оздравееше достатъчно. Ако изобщо успеех да подремна.
Моите роднини не ми се пречкаха. Никой от тях не се бе върнал в нашия гаден малък бункер. Разполагах с каменния под и вонята му само за себе си.
Заспах в момента, в който положих глава на каменната си възглавница.
81
Известно време просто спах. Всъщност, убеден съм, че даже сънувах нормални сънища, макар и да не можех да си ги спомня. После духът ми постепенно се отдели от тялото, по някакъв накъсан, мъгляв начин, който вероятно подсказваше трудно отпускане. Не усетих съпротива. Но не се и опитвах да отида някъде, просто се носех по течението.
Зареях се нависоко. С известно усилие на волята се насочих на юг, опитвайки да намеря примката от звезди, подтикнали майка Гота да се прояви. Да. Ето ги. Но трябваше да се изкача хиляда стъпки, за да ги видя всичките, но дори и тогава не бяха лесни за различаване. За много кратко време се бяха снижили значително.
В действителност, като поразсъждавах над това, не успях да разбера как са се издигнали достатъчно, за да ги видя от Портата на сенките.
Но не се оставих този факт да ме смути. Вниманието ми беше привлечено от нещо в равнината на камъка. За миг някъде там зърнах следа от бледа светлина, почти на същото място, където забелязах някога онова петно тъмнина. Имаше ли нещо?