Поради същата причина липсваха свежи провизии. В крепостта Годжа имаше много малко деликатеси, но понеже бяхме от групата на Освободителя, получихме наскоро хванат петел, който беше толкова сочен и хранителен, че стомахът ми почти се разбунтува, докато ядях. След като се заситихме трябваше да останем вътре, далеч от студа, и малко да поспим. Сигурно трябваше да се залепя за Знахаря, в случай че неговите разговори с местните командири разкрият нещо, подходящо за аналите, но след кратък вътрешен дебат вместо това избрах съня. Ако чуе нещо, което си заслужава, Стареца ще ми го каже. Наложеше ли се, по-късно можех да се върна с Пушека.
Сънувах, но не можех да запомня сънищата достатъчно дълго, за да ги запиша. Те бяха неприятни, но не съкрушителни или така ужасяващи, че да се наложи Тай Дей да ме буди.
Върнахме се обратно на пътя преди изгрев.
Застигнахме Едноокия, който преминаваше край хълмовете, обграждащи Деджагор. Когато за пръв път зърнах каруцата и разбрах, че това трябва да е той, аз започнах да треперя и се наложи да се боря с подтика да пришпоря коня си в по-бърз ход. Исках да стигна до Пушека.
Може би имах по-голям проблем, отколкото ми се искаше да призная.
Но все пак не го показах достатъчно, за да бъде забелязано.
Едноокия изобщо не забави ход.
След адските ми дни бяха настъпили някои промени в Деджагор или Джайкур — както го наричаха местните — или Стормгард — названието му, докато беше седалището на покойния Господар на сенките Сянка на бурята. Бедната вещица, тя бе напълно неспособна да опази сенчестите си земи от бурята на Черния отряд.
Равнината извън града бе изцяло отводнена и изчистена от останки и трупове, макар и да ми се струваше, че още можех да надуша мириса на смърт във въздуха. Военнопленници от земите на сенките още се трудеха върху градските стени и в самия град. Ето защо изглеждаше потискащо. Там почти не бяха останали живи джайкури.
— Интересна идея, да се садят зърнени култури — казах аз, забелязвайки онова, което приличаше на зимна пшеница, надничаща през миналогодишното стърнище.
— Една от идеите на Господарката — отвърна Знахаря. Той още ме гледаше, сякаш очакваше всеки момент да започне да ми излиза пяна на устата. — Някъде там има постоянен гарнизон, една от отговорностите на войниците е да си отглеждат своя собствена храна.
Когато става въпрос за материално-техническото обезпечение на войната, Господарката беше по-голям експерт от Знахаря. До пристигането ни в Талиос той никога не е бил част от нещо по-голямо от Отряда. Господарката беше управлявала десетилетия армиите на огромна империя.
Стареца просто остави повечето от тези неща на Господарката. Той по-скоро предпочиташе да се отдаде на планирането на своите схеми и да съоръжава Господарката със средства, които тя можеше да използва.
Идеята за реколта не беше нова. Господарката я бе прилагала около повечето от постоянните си гарнизони на север.
Трябва да продължаваш с онова, което работи.
Помага и да държиш съседите по-хрисими, ако посяваш семена в земята, вместо да забременяваш дъщерите им.
— Сигурен ли си, че си добре? — попита Знахаря.
Бяхме почти в подножието на стръмния път към северната порта. Сега Едноокия се движеше на не повече от сто стъпки по-напред, напълно осведомен за нашето присъствие, но без да забави дори и малко. Подозирам, че започнах да забързвам решително напред.
— Контролирам го, капитане. Вече не пропадам в миналото и изобщо не се будя, пищейки. Овладял съм го до малко треперене и потене.
— Ако нещо започне да ти става, искам да знам. Очаквам да останем тук известно време. Ще ти се наложи да го овладееш.
— Няма да се издъня — обещах.
9
Не след дълго аз и Тай Дей заехме жилищните помещения в една от същите сгради, в които бяхме по време на обсадата. Възстановяването все още не беше достигнало тази част на града. Купчини боклуци още се валяха наоколо.
— Поне са разчистили всичките кости — казах на Тай Дей.
Той изсумтя, оглеждайки се наоколо, сякаш очакваше да види призраци.
— Ще се оправиш ли тук? — попитах го. Нюен Бао вярват в призраци, духове на предци, които ви следват наоколо, натяквайки, ако не сте ги погребали подобаващо. Тук си отидоха много поклонници Нюен Бао, без да бъдат удостоени с подходящи церемонии.