Може и да грешах, но предполагах, че първият ход на Едноокия, ако беше дезертирал, би бил да намери Гоблин. Те си бяха първи дружки още преди някой от Отряда да е бил роден. Ако не броите Господарката.
Бързо, решително търсене разкри, че Едноокия все още не се бе присъединил към Гоблин. Кръстосването нагоре и надолу над пътя от Киаулун също не даде резултат. Вероятно се покриваше някъде за през деня. Не усетих Кина или Ловеца на души. По-уверен, отново открих Гоблин и насочих Пушека назад във времето.
Гоблин свърши добра работа, причаквайки бандата на Прабриндрах Драх. И никакви заклинания не скриха срещата. Той беше твърде зает с друга задача.
Тя представляваше засада в стила на Черния отряд. Принцът бързаше към нея по здрач. Придружаваха го няколкостотин войници. Многократно превъзхождаха хората на Гоблин. Стрели излетяха от храсталака на юг от пътя, удряйки неколцина талианци. Надигна се вой. Храстите изшумоляха. Литнаха още стрели.
Прабриндрах Драх нямаше представа кой го напада. По-вероятно беше да са сенчести партизани, а не Отряда. Той не знаеше за Гоблин.
Бяхме обучили талианците, попаднат ли в клопка, незабавно да контраатакуват. Именно това сториха спътниците на принца, макар и не точно веднага.
Повече от половината започнаха да стрелят по храстите, преследвайки шумоленето. Хората на Гоблин създаваха само част от шумовете, а повечето се дължаха на малки замаяни сови, опитващи се да избягват, без изобщо да се издигат над прикритието.
Втората атака на Гоблин, от противоположния склон, беше далеч по-енергична и включваше фантоми, които талианците би трябвало да знаят, че няма как да са там — стига да бяха помислили. Забелязах моя собствен двойник да гази през храсталака, размахвайки нащърбена, ръждясала сабя.
Двама от хората на Гоблин и шайка призраци отстъпиха към Киаулун, повличайки след себе си повечето от оцелелите сподвижници на принца. После другите от групата на Гоблин се нахвърлиха върху Драх. Схватката беше енергична. Когато прахта се уталожи, нашият някогашен работодател беше затворник, жив, но не във форма да създава проблеми. Беше насъбрал дузина рани.
Гоблин изчезна. Войниците и илюзиите тормозеха и слисваха талианците, докато здрачът направи измамата на Гоблин безполезна.
Талианците направиха храбро усилие да открият своя принц. Но не извадиха късмет. Скоро след последвалия залез сблъсък със сянка убиец ги паникьоса. Те избягаха на север с новината, че принцът вероятно е мъртъв.
Можех да си представя ефекта на мълвата, когато достигнеше Талиос. Столицата щеше да изпадне в хаос, ако жреците отхвърлеха правото на Радишата да управлява. Това можеше да означава гражданска война. Жената имаше неканонични поддръжници и липсваше очевиден алтернативен наследник. Въпросът за правото на наследяване беше актуален от години, но винаги оставаше настрана заради по-непосредствени кризи.
Ха-ха. Тя щеше да започне да плаща цената за коварството си, преди изобщо да се изпречим на пътя й.
Едноокия и Гота трябва още да се движеха. Вместо да се опитвам да ги открия, изглеждаше по-лесно да измина целия път назад и да ги хвана точно когато започнаха своето приключение.
Опитът проработи. Криво-ляво. Когато Гота завари Едноокия сам, те проведоха само кратка дискусия, преди малкият магьосник да изсумти, да изкопае пакет от разрушения си бункер и да се присъедини към нея, плъзвайки се в най-близката гора. Очевидно въпросът е бил обсъден по-рано. Приготовленията изглеждаха направени.
Не говореха много, което беше трудно за вярване. Едноокия не се славеше със сдържаност, а майка Гота беше по-зле. Той само изгрухтяваше понякога. Когато баба Трол изобщо се обадеше, то само се оплакваше от несправедливостта на живота.
Веднага след като навлязоха под сенките на дърветата се възцари пълно мълчание. Светлина и сянка прелитаха наоколо, докато вятърът вълнуваше клоните и листата. Станаха все по-трудни за проследяване… О, но малкото лайно беше магьосник, нали? И дяволски добре знаеше за Пушека. Той ме накара да се поизпотя, но останах с него, докато светът ми не започна да се клати.