Земетресение? Отново?
Най-накрая ми просветна. Някой извън призрачния свят ме искаше. Неохотно се завърнах в плътта.
— Пак се забрави! — сопна се Стареца, когато отворих очи. — Наистина си помислих, че този път сме те изгубили.
— А? — получи се като грачене на пресъхнало гърло. Опитах да намеря чаша, но разбрах, че нямам сила да си протегна ръката. Чувствах се изцеден. Наложи се капитанът да ми налива вода в устата.
— Наистина се замотах. Колко време бях там, навън?
— Единайсет часа. — Именно така смяташе да се изплъзне на проследяването Едноокия.
— Обзалагам се, че изобщо няма откриване, веднъж, след като се стъмни — казах аз, след като успях да излея в гърлото си малко подсладена вода. Чувствах се объркан относно понятието ми за време. По-точно за времето след мръкване в деня, когато избяга Едноокия. Би могъл напълно да изчезне в тъмнината.
А тъмнината винаги идва.
Знахаря прахосваше много енергия за проклятия.
— Мога да гледам за гарвани — казах аз. — Където и да се намират те, значи има нещо за наблюдаване.
Като изключим Гоблин, който си имаше своите сови и объркващи заклинания. А и изобщо не го търсеха, понеже Ловеца не знаеше, че той е там, навън.
— Най-вече защото са твърде тъпи, за да бъдат измамени от долнопробни магии. — Което трябваше да казва нещо и за хората, и за гарваните, но аз не съм достатъчно умен, за да го обясня.
— Просто ще смятам, че си е взел отпуск. Засега. Не искам да ходиш там, навън, ако ще губиш представа за времето дотолкова, че да забравиш необходимостта да се върнеш.
Моят собствен навик да сънувам беше това, което ме застрашаваше. Бях срещал по-малко опасности, скитайки наоколо с Пушека. Знахаря повтори:
— Просто ще смятам, че си е взел отпуск — той се усмихна неприветливо. — Ще се върне. Веднага след като удуши онази жена. Което ще стане, когато меденият им месец отмине. Ти се връщаш ей там. Наглеждай изкъсо знамето. И ми изпрати всички текстове, които си приготвил.
Хлъц! Не бях подготвен за това. Никога преди не беше показал голям интерес.
— Кога ще потеглим? Или няма да го правим изобщо?
— Не и докато не съберем реколтата. Стига да не сме под наистина сериозен натиск. Най-малко пет месеца. Наслаждавай се на почивката.
„Наслаждавай се на почивката.“ Като че ли се радвах на цялото онова висене, когато бяхме приклещени в Деджагор. Което той пропусна напълно, понеже извади късмета да се махне навреме и да отиде да си играе игрички с Ловеца на души.
— Когато онзи ден отиде при Ловеца… Имаше ли план? Наистина ли очакваше да постигнеш нещо? — таях съмнения относно дълбочината на тяхната вражда дори и сега.
— Питай моята скъпа възлюбена. Онова беше нейна схема. И пак ще я повтаря. Тя си втълпи идеята, че ако продължава да тормози Ловеца, то сестричката няма да успее да се съсредоточи в забъркването на неприятности.
— Сега и аз имам идея. Смушкай с пръчка гнездо на усойници, така че да нямат време да те ухапят. Защо не смачкаш стършелово гнездо в бърлога със спящи мечки, докато сме вътре в нея?
— Намери Едноокия или отивай да работиш над аналите. Вкъщи си имам цялото мрънкане, което мога да понеса.
— Би трябвало малко да поспиш — казах аз, излизайки навън. — Понякога си твърде кисел.
Има цвят. Има някакъв живот. Има светлина. Без светлина не може да има тъмнина.
Има смърт. Останки от стотици гарвани обграждат килващия се трон.
Смъртта ще открие път. Тъмнината ще намери начин да влезе вътре.
Тъмнината винаги идва.
Фигурата на трона седи с широко отворени, слепи очи. В очите не се виждат зеници. Те са полуизпържени яйчени белтъци, въпреки че създанието сякаш вижда. Със сигурност е в съзнание. Изкривено в гримаса на агония, лицето му се обръща, докато проследява всеки дързък шпионин от света отвън. То концентрира волята си върху всеки новодошъл, притегляйки го. Пристъп на зло настроение изкривява чертите му винаги, когато слаба птица не успее да изпълни задачата си.
Земята трепери.
Тронът плъзва крак, наклонявайки се с още един инч. Тревога подчертава съживената болка върху лицето на спящия.
Пукнатината в земята се отваря още по-широко. Цветът се прояснява. Бриз шепне от недрата на земята. Той е по-студен от сърцето на гладен паяк. Донася черно изпарение. Тронът се накланя с още един инч.