— Налага се. Трябва да съм приготвил всичко до идването на Дой.
Което за Тай Дей си беше голяма реч.
Чичо Дой беше нещо като жрец. Навярно щеше да използва тази възможност, за да извърши нещата, за които нямаше време преди четири години.
— Захващай се. Имам работа за вършене — да огледам наоколо. Мъка, на която да дам воля, макар и да не си го признавах така направо дори пред себе си.
Тай Дей започна да подрежда малкото си багаж.
— Не. Има и други неща, които трябва да свърша сам, освен тайните дела на Отряда.
Тай Дей изсумтя, почти удовлетворен да разполага със собственото си време.
То си беше винаги негово, но той не ме слушаше, когато настоявах, че не ми е длъжен. Ако не бях аз, може би нямаше да изгуби своите сестра и син.
Да спориш с Нюен Бао беше като да се препираш с воден бивол. Не можеш да го убедиш и след известно време Нюен Бао губи интерес и престава да слуша. По-добре да си спестиш енергията.
— Чудех се колко време ще продължи — каза Едноокия, когато го открих. Той беше закарал каруцата в онзи квартал, който обитавахме по време на обсадата, но не беше извадил Пушека. Беше я наврял в една малка задна улица и предполагах, че каруцата щеше да изчезне в прикриващи заклинания веднага щом Едноокия се оправеше с впряга.
— Освободи животните, хлапе, и ги отведи до временната конюшня, докато аз се оправям тука.
Да противоречиш на Едноокия беше малко като да спориш с Нюен Бао. Той става напълно глух. Направи го и в този случай. Зае се със своите си неща, сякаш изобщо не бях там. В името на ефективността, аз се погрижих за животните.
Струва ми се, че ставах доста нетърпелив в очакването си да се върне Гоблин.
Тази малка жаба — магьосникът Гоблин, е най-добрият приятел и най-лошият враг на Едноокия. Той беше толкова труден за откриване, че отначало се зачудих дали не срещам проблем да накарам Пушека да разбере какво искам. Опитах се да се върна там, където го видях за последно — в речната делта по границата на територията на Нюен Бао. Моят план беше да го следвам напред във времето до сегашното му местонахождение. И това работеше много добре, докато корабът на Гоблин не навлезе в облаци мъгла и повече изобщо не излезе.
Пушека не можеше да го открие.
Отне ми известно време да разбера, че Пушека може да е бил омагьосан да страни от онова, което вършеше Гоблин. Вероятно за да пречи на Едноокия да го открие и да се намеси. Тогава просто малкото лайно щеше да провали цялата операция само защото нямаше и да се замисли, преди да спретне някаква гадна шега на своя приятел.
Направих няколко опита. Беше достатъчно сигурно, че на Пушека са били дадени някакви специални инструкции. Стареца не се бе отказал напълно да го посещава.
След като го знаех, беше лесно да мина покрай защитите на Знахаря. Опасявам се, че Едноокия щеше да има още по-голям проблем.
Открих Гоблин на песъчлив плаж някъде далеч по неизследвания бряг на Шиндай Кус — ужасна пустиня, която запълва голямото парче земя между най-северните и най-южните райони на сенчестите земи. Непроходимите планини, наречени Данда преш, тук ставаха малко по-полегати, преди накрая да нагазят в океана.
Гоблин внимателно се взираше в морето. Близо до брега беше закотвен кораб. По прибоя се плъзгаха лодки. Гоблин не спираше да нарежда оплаквания. От лицата на спътниците му беше ясно, че всичко това вече са го слушали и преди.
Какво, по дяволите, правеше Гоблин на този брулен от ветрове бряг?
Върнах се назад във времето, за да слушам от самото начало. Гоблин беше измъчван от омраза. Така… Какво бе направил капитанът? Изпраща не друг, а самия Гоблин да картографира непознатия бряг. Гоблин мрази блата. И естествено първият етап от пътуването по течението го отвежда през делтата, която е едно огромно блато, широко двеста мили, без един приличен канал, очевидно напълно негодно за обитаване от хора, защото само Нюен Бао живееха там.
Гоблин ненавиждаше пътуването по море почти толкова, колкото Едноокия. Какво бе получил, след като беше пресякъл блатото, почти издълбавайки проклет канал, за да успее? Прокълнат океан с вълни, по-високи от кое да е уважаващо себе си дърво. Той мрази пустини. Така че, какво е открил накрая, след като неговата малка флота е подминала края на блатистия бряг? Толкова пусти земи, че дори скорпиони и пясъчни бълхи не живееха тук. Изгаряш през деня и замръзваш през нощта, и никога не можеш да се отървеш от пясъка. Вятърът го навява навсякъде. Сега той има пясък в ботушите си…