Кълбо от виолетов огън го наближи със скорост, четири пъти по-висока от най-добрата за птицата.
Пуф!
— Сега има номер, който мога да оценя — казах аз.
Подобно на Тай Дей, чичо Дой и хората от тънката отчаяна линия пред Портата на сенките. Паднаха им ченетата. Червенокосия изпсува:
— Мамка му! Искам и аз да гръмна един от миризливците.
— Специален проблем ли имаш с гарваните? — попитах го аз.
— Само гарвани ли трепе? — учуди се Червенокосия.
Клетус заяви:
— Предполагам, че можем да го настроим да поваля почти всичко. Но колкото повече мишени искате да включите, толкова по-сложно ще стане материално-техническото осигуряване.
— Но не заради това сте тук — предположих аз.
— Беше просто за прочистване на района.
— Искахме нещо — каза Лонго, — което момчетата да оценят.
Лофтус добави:
— Като се има предвид, че не е никак вероятно да се сдобием скоро с новобранци, докато Талиос може да цъфне тук с толкова много, колкото си поискат.
Тези дни на север растеше кликата на хората, които искаха Талиос да се преструва, че Отрядът е продължил по пътя си. Бяхме се отправили към Катовар, когато пристигнахме в Талиос. Сега нямаше нищо, което да ни попречи да продължим натам. Ако всички се държат наистина кротко и останат мирни, можеше да изгубим интерес и да си продължим по пътя.
Докато разговарях с инженерите, Мускуса и Хагоп издигнаха няколко маси на дървени магарета. Те се сдобиха с декорация от менгемета и колекция инструменти. Стойки се издигнаха зад масите. Спътниците им започнаха да пъхат бамбукови пръти в тях.
— Големи копелета — казах аз. Някои бяха петнадесет стъпки дълги. Други възлизаха на четири инча в диаметър.
— Големи и брутални — допълни ме Клетус. — Внимавай накъде насочваш това проклето нещо! — войник опитваше да прочете молитвата на гарван, забързал се на юг. Той не се тревожеше за хората, достатъчно глупави, за да застанат между него и мишената му. — Онова, което искахме най-много, беше много по-голяма точност и скорост. Малко по-голямо „пуф“ накрая също би било добре. Хагоп!
Хагоп взе прът, дванайсет инча дълъг и три широк, на червени райета, и го затисна в менгемето. Проследи го с поглед по дължината му. Потупа го нежно с чук, променяйки незначително прицела му.
— Онзи скален блок ей, там, дето прилича на шапката на Едноокия — той съоръжи усъвършенствания бамбуков прът със задействащ механизъм.
Не мислех, че скалният къс много наподобяваше шапка. Той се намираше на нелошите четиристотин крачки разстояние. Трима войници със стандартни прътове изпратиха дузина огнени кълба, преди едно да сполучи и да изрисува червена резка в единия край на варовика.
— Обичайният проблем. Когато най-накрая успееш да удариш, не причиняваш кой знае какви щети. Стига да не са хора. Давай, Хагоп!
Хагоп дръпна спусъка на своя прът. Чу се звук от пържещ се бекон. Ярка оранжева топка прекоси разстоянието до скалата твърде бързо, за да я проследя с поглед. Удари право в центъра. За около петнадесет секунди от камъка се излъчваше огнено сияние. Почувствах горещината.
Скалата помръдна леко, а огнената диря се насочи към подножието на хълма.
Огненото кълбо изскочи от другата й страна като изстискана пъпка.
— Мамка му! — възкликнах аз. — И по дяволите! Онзи шибаняк трябва да беше дебел десет стъпки!
Клетус каза:
— Триинчова топка ще проникне най-малко на петнадесет стъпки в този вид камък, който се намира наоколо. Хагоп, виждаш ли сребърния символ, който изглежда като руната на съдбата? — той сочеше Наблюдателницата. Върху стената имаше хиляди букви. Не разбрах коя имаше предвид. Нито пък Хагоп.
— Най-високата линия на буквите. Средата на мишената. Изглежда като флагщок, влачещ две ленти на дясно към нещо като тризъба вила.
— Добре.
Аз също го открих.
— Давай. Стреляй, когато си готов.
— Ама това е на повече от три хиляди крачки! — запротестирах аз. — Близо четири. Той ще е късметлия, ако изобщо улучи стената.
— Готов съм.
— Направи го.
Беконът се изпържи. Оранжево кълбо напусна бамбуковия прът. Отне му по-малко от три секунди, за да достигне Наблюдателницата. Нямаше да успея да го проследя с поглед, ако не стоях зад Хагоп. Мълния освети целия район, когато огненото кълбо удари заклинанията, защитаващи стената. То попадна право там, където се целеше Хагоп. Руната-мишена изглеждаше леко обезцветена, след като блясъкът намаля.