— О, богове! — казах аз. Тай Дей и чичо Дой си бръщолевеха един на друг. Нямаше нужда да разбират нашето дрънкане, за да видят потенциала.
— Смятаме, че едно кълбо ще прелети поне четиринадесет мили, преди да изгуби инерцията си — каза Клетус. — След това няма да има много повече енергия от нормално кълбо и не ще става за нищо друго, освен да убива сенки и да нанася общи поражения — той потупва тръбата, използвана от Хагоп. — Това беше нашият прототип. Той е с настроен мерник. Трябва да го направим и с останалите. Ето защо дойдохме тук.
Мускуса и Хагоп замениха този прът с друг, все още немаркиран. Мускуса завъртя на половин оборот задния край. Изскочи чарк с формата на лъжица. Двамина от фабриката на Господарката я натъпкаха с нещо, което изглеждаше като глина, после поставиха в нея голямо черно топче. Хагоп върна обратно лъжицата в своята играчка, поигра си със задействащия механизъм и попита братята инженери:
— Е, момчета, доволни ли сте от начина, по който е поставено това нещо?
И тримата се надвесиха. Запрепираха се. Заудряха с чукове. Поспориха. После те, Мускуса, Хагоп и всичките хора от фабриката заеха определени позиции и се втренчиха в Наблюдателницата.
Беконът изпращя. Оранжева огнена топка удари въздуха. След хиляда крачки тя започна да се носи на ляво, после надолу. Достигна земята пред стената. За около петнадесет секунди във въздуха се издигаха пламъци. Както и камъни, и чимове.
Всичките седмина наблюдатели започнаха оживено да обменят наблюдения. Дърлеха се ентусиазирано. Извадиха лъжицата от пръта и се завзираха в нея. Още бележки възникнаха в другарската беседа. Накрая връчиха пръта в ръцете на специалист, който използва някои от тайнствените инструменти, за да обработи вътрешността му.
Братята се заеха със следващия. Техните съучастници вече имаха дузина, приготвени за тестване. Повтаряха процеса отново и отново. Някои прътове пращаха огнените си кълба в целта от първи опит. Други пропуснаха зле. Най-лошите бяха отхвърлени веднага. Никакъв смисъл да се прахосва време с тях. Все още имаше нужда и от не толкова точни шамари за сенките.
Веднъж, след като един прът беше преработен, той беше тестван за издръжливост. Азбука от тайнствени знаци в различни цветове трябваше да казва на войниците какъв заряд използва оръжието.
Мускуса рядко споменаваше нещо, но по време на почивката за обяд отбеляза:
— Сега вече Господарката наистина си върна силата.
Едва ли някой дори подозираше истината. Онези, които се досещаха, не бяха подготвени да й повярват.
— Колко от тези неща ще изработите? — моите хора бяха престанали да вършат каква да е работа. Мотаеха се наоколо, наблюдавайки фойерверките като банда пораснали хлапаци.
Клетус ми отвърна:
— С тази партида донесохме петдесет. Надяваме се да разполагаме с двадесет надеждни от тях. Ако всичко е наред, ще се захванем с нещо наистина голямо. Момчета, талианците ще бъдат изненадани.
Можех да си представя какво биха сторили тези нови огнени кълба на човешкото тяло. Но подозирах, че покосяването на легионите не беше тяхното предназначение. И догадката ми се потвърди през следващия следобед.
Самата Господарка дойде да инспектира двадесет и шестте пръта, които братята бяха отсели като надеждни.
Жената изглеждаше емоционално изцедена, макар и да демонстрираше самочувствие, което говореше как поне част от живота й върви добре. Тя и Стареца намираха свободно време да бъдат нещо различно от капитан и лейтенант. Радвах се за тях.
— Отлично — каза тя, след като наблюдава как всяка одобрена тръба порази стената на Наблюдателницата поне веднъж. — Какво стана с леките оръжия специално за гарвани?
— Да забелязваш някакви наоколо? — попита Лонго. — Имаме защитен кордон. Дори не приближават.
— Добре. Натъпчете всички тези неща с пълен заряд. Ще направя свой собствен експеримент.
— Вече сме в играта — ми каза Хагоп. — Имаме шест повече, отколкото някога сме се надявали. И половината от другите са достатъчно добри, за да ги използваме отблизо — миля или по-малко. Дойде време да сритаме някои задници. — Цялата банда беше развълнувана като деца с нови играчки. А Господарката изглеждаше най-зле. Тя подскачаше наоколо сякаш отново е на петнайсет.