— Ако Радишата наистина изтъргува половината от своята власт, тя ще успее да запази поста си, което означава, че реално ще управляват жреците. Не ги виждам някога, независимо колко се страхуват от нас или мразят Кинжала, да се затормозят с друга истинска армия. Цената и заплахата за тяхната власт…
Всичко това го бях чувал и преди. Жреците нямало да позволят на Радишата да тръгне след нас.
Не вярвах в това. Той стреляше в тъмното. Но аз бях скитащият с призрака. Можех да отида навсякъде и да видя всичко. Трябваше доста да се потрудя, за да се заблудя.
— Грешиш, Лонго — казах аз. — Накрая тук ще си имаме компания. Вероятно много по-скоро, отколкото му се иска на всеки от нас — внезапно бях привлякъл дори вниманието на Стареца. — Сънувах нещо — почти всички знаеха, че получавам видения. Техниките и надеждността си останаха моя тайна. За да не притеснявам хората, които можеше да се тревожат за мен, аз обвинявах за всичко онези пристъпи, които получавах след обсадата.
Господарката клопна с език, досаден навик, който не осъзнаваше, че е придобила. Тя и Знахаря все повече се превръщаха в бабата и дядото на Отряда. Вътрешният кръг отчаяно се нуждаеше от млада кръв.
— Можеш ли да ни разкажеш за твоя сън, Мъргън? — помоли тя. — Или ще трябва да изчакаме книгата? — Господарката се дразнеше от мен, защото бях започнал да преработвам нейния том от аналите. Някои от последната ни група новобранци са се навъртали наоколо тогава. Не всички от тях си спомняха събитията по описания от нея начин.
— Най-важното е, както каза шефът, че нашият стар приятел Могаба вече не е безработен.
Всеобщо смайване. Да не би да си бяха помислили, че Стареца се шегуваше?
— Не научих много от сънищата си. Не мога да ги контролирам. Понякога съм запращан назад във времето, но не съм в състояние да отида, където искам, за да открия защо се случва това, което се случва. Налага се да чакам новини от нашите приятели на място като всеки друг.
Имаме приятели на север, които ни предоставят надеждна информация. Проверявах я винаги когато можех.
Вече не използвахме много Пушека. Той искаше да се събуди. Сега не беше в истинска кома, така или иначе. Налагаше се Господарката да се бори, за да го направи полезен. Тя самата се възползва от получените възможности.
— Но в някакъв момент Ловеца на души трябва да е имала контакт с Могаба — продължих аз. — Тя го е препоръчала на Радишата. Обзалагам се, че Жената го е приела най-вече защото не е искала Ловеца да се ядоса. Могаба вече обещава на жреците, че ще им улови Кинжала и Господарката. — Имаше огромни награди за главите на тези двамата още от момента, когато Радишата се обърна срещу Отряда.
Могаба никога не е позволявал провалът да накърни самоувереността му.
Кинжала предложи услугите си:
— Бих могъл да се върна и да ги ударя пръв. Ще е забавно да ги избивам един по един и да наблюдавам как се гърчат живите…
— Не — Знахаря не беше в настроение за полети на фантазията. — Знам кой кого ще избие, ако отидеш да потанцуваш с Могаба. Синдаве, разкажи ми какво мислиш за това.
— Чувам го за пръв път. Трябва да го обмисля, капитане.
— Мисли на глас.
— Могаба е сам — с което Синдаве искаше да каже, че Могаба вече не разполага с привърженици Нар. Онези, които тръгнаха с него, когато напусна Отряда, са мъртви. — Здравият му разум ще бъде по-изопачен от всякога. Той може да се вманиачи в идеята да те унищожи лично, защото смята, че си му отнел правото да бъде капитан.
Знахаря изсумтя, без да е изненадан.
— Мъргън, с колко време разполагаме, преди той да предприеме решителни действия срещу нас? Трябваха ни четири години, за да стигнем дотук, и все още сме в достатъчно добра форма, за да гладуваме, ако се наложи. И нямаше да сме така щастливи, колкото сме сега, ако Радишата ни бе изненадала, оставайки лоялна. В битките не изгубихме толкова много хора, колкото очаквах, и много по-малко умряха от болести.
Той остави да се изплъзне фактът, че бяхме дошли през мъртвия сезон, когато придвижването на армия беше близко до невъзможното.
— Като си говорим за бройка — намеси се Кофата, — онази последна банда, която искаше да се прибере вкъщи, си замина отдавна.
Господарката изтъкна очевидното:
— На Могаба не му се налага да обучава войници по начина, по който го правехме ние. Той може да събере хора, които вече сме подготвили.
— За какво се е спазарила Радишата с Могаба? — попита ме Стареца.