Тай Дей го хлопна по канчето.
Бедният стар Нараян. Дълго време животът му вървеше твърде добре. И кучият син си беше заслужил всяка секунда болка. Обзалагам се, че неговата богиня се кикоти винаги, когато се сети за него.
Половината от агонията му щеше да е изчакването, знаейки, че един ден Господарката ще отдели време, за да му предложи някакво специално, лично, злощастно внимание.
— Нека бъдем много внимателни — казах на Тай Дей…
Той изсумтя. Беше си сложил истинското каменно лице на Нюен Бао. То Тан не беше забравен.
— Дори не си го и помисляй, Тай Дей. Господарката ще те изпече. Впрочем, вътре има още от тях. И всичките са по-зле от Сингх.
Имах предвид по-опасни, а не това, което видяхме. И Дългата сянка, и Оплаквача носеха букаи и метални намордници. Дългата сянка не беше хранен добре от пленяването му. Гладуващият магьосник е кротък магьосник, предположих аз. Покрити с нечистотии, Оплаквача и Господарят на сенките едва имаха силата да изпълзят в светлината, след като си мислеха, че Нараян е отворил пътя.
Дори гладът не ги бе опитомил напълно. Откритие, което си струваше да се запомни.
Тай Дей отбеляза:
— Предполагало се е да блокират тази страна на бърлогата.
— Не показвай, че си разтревожен. Дръж ги под око. Без да разбиваш нищо. Или никой. Ей сега се връщам.
Тай Дей изсумтя отново. С дълбоко разочарование.
— Ще дойде и нашият ред — обещах аз.
Пушека все още беше вътре. От толкова дълго време изгледаше така зле, че сега нямаше кой знае колко по-лош вид. Дрехата му се беше разпаднала до прогнили парцали. Лежеше окован. Едната верига се влачеше в тъмнината. Другите също бяха притегнати. Хората дотолкова бяха проявили здрав разум, преди да хукнат, накъдето са отишли. Подлеците някак бяха успели да се освободят. Чудех се дали щяха да повлекат Пушека със себе си, ако бяха имали силата и времето да стъкмят успешно бягство. Вероятно щеше да е забавно да ги наблюдавам как се завръщат в свят, който се е променил напълно през тяхната ваканция.
Прескочих дребния магьосник, намерих малка лампа и я запалих. С изключение на зловонието и бъркотията, почти всичко беше така, както го бяхме оставили. Парцалив шал, принадлежащ на майка Гота, още стоеше заплетен на трикрако столче, измъкнато от Киаулун преди векове. Нямаше никакво свидетелство, че затворниците бяха прекарали някакво време в тази част от землянката.
Следвайки веригата на Пушека, открих, че едната стена на бърлогата е разрушена. Дърводелците бяха претупали работата си, използвайки събрани вехтории, които не са издържали на нечии усърдни грижи.
Вмъкнах се в дупката.
Зловонието беше много по-плътно от другата страна. Бях виждал по-малко гнусни свинарници.
Затворниците не бяха изследвали килията си старателно. Не бяха открили моята малка бърлога. Но някой друг го беше сторил и бе решил да се възползва от нея. Изгубеното оборудване на Едноокия и готовият продукт бяха натъпкани в дупката, наред с нещо, което приличаше на купчина съкровища, събрани от разрушения град. Майка Гота обичаше да колекционира вехтории по време на нощните си разходки.
Измъкнах една стомна и дръпнах тапата. Проклятие, това нещо миришеше гадно! Някакъв дестилиран спирт… Отпих голяма глътка, от която ми се насълзиха очите. Помията беше по-лоша на вкус, отколкото смърдеше. След втора изгаряща гърлото глътка повдигнах лампата си нависоко, опитвайки се да хвърля малко светлина над цялата бъркотия. Бях оставил няколко от собствените си съкровища, макар и не толкова важни, че да ги влача със себе си до Портата на сенките. Не си спомням всичко, което бях скатал.
— А! Какво е това? — проврях ръка през боклуците.
Напипвайки с пръсти парцаливо зебло, успях да избутам купчина пръснати бутилки, положени на една страна. Едноокия очевидно бе възнамерявал отдавна да ги посети, защото дори невежа като мен знае, че никога не бива да оставяш хоризонтално бутилираната бира.
Движението ми беше достатъчно, за да накара бутилките да се треснат една в друга, разпръсвайки съдържанието си навсякъде по мен и във вътрешността на килера. Успях да докопам една изригваща бутилка и да излея част от съдържанието й в себе си. Не лошо, макар и малко разпенено.
— Добре съм! — изкрещях в отговор на запитването на Тай Дей отвън. — Открих съкровището на Едноокия. — Което не беше само едно, както разбрах. Предметът, завит в зеблото, се оказа онова чудесно убиващо магьосници копие, което дялкаше, докато бяхме хванати в капан в Деджагор. Само златните и сребърните инкрустации струваха цяло състояние.