Още едно доказателство, че малкият магьосник не бе планирал да страни от нас завинаги. Едноокия не знаеше, че бях наясно, но той бе продължил да работи тайно по това копие, като постоянно го подобряваше, превръщайки го в най-майсторското си творение.
— А какво е това? — в зеблото имаше и друг предмет, под копието. Дали малкото лайното не надминаваше собствения си шедьовър?
Не. Това беше лък. Не го разпознах веднага, защото не го бях виждал от повече години, отколкото исках да броя, но това беше оръжието, което Господарката някога даде на Знахаря, когато все още беше могъщата магьосница. Мислех си, че шефът го е изгубил преди много време.
Стареца винаги имаше някоя и друга тайна.
Чудя се дали и той не беше изиграл някаква роля в дезертирането на Едноокия.
Винаги бе възможно и да не знае какво е станало с лъка.
Награбих копието, лъка и толкова керамични съдове, колкото можех да влача. Щях да изпратя Тай Дей вътре за още бира и…
Не можех да нося и лампата, и плячката. Но живеех тук. Бях в състояние да намеря пътя и без лампа. Имаше и проблясък от залеза, все още прокрадващ се през входа. Алкохолът започваше да действа. Докато го прекрачвах, казах на Пушека:
— Не бих заложил на късмета ти, началник.
Пушека отвори очи.
Подскочих. Бяха изминали пет или шест години… и той не изглеждаше приятелски настроен. Открих, че просто исках да изляза навън и да се напия с бира.
Тай Дей ми помогна с товара. Една бутилка бира някак се озова в ръката му. Забелязах, че оръжията му все още бяха неизползвани, макар че Нараян Сингх вероятно се бе сдобил с нова колекция от контузии.
— Къде, по дяволите, са всички? — замърморих отново. — Имам работа да върша. Но не можем да си тръгнем и да оставим тези образи сами. Готови са да забъркат някоя пакост — Дългата сянка, Оплаквача и Сингх не бяха се примирили с пленничеството.
Отпих още една голяма глътка.
Спокойствието наистина ме безпокоеше. То можеше да означава още един недоизпипан опит за залавяне на Ловеца на души. Тя и без това достатъчно ни имаше зъб.
Бях видял земята, понесла канонадата на Господарката. Местността беше изгубила пролетната си свежест. Камъни, големи колкото къщи, бяха издълбали дупки в хълма. Повечето от разбитите дървета бяха изгорели. Имаше скални свлачища и пропадания. На места скалата изглеждаше пластична. Беше се разтекла като восъчна свещ. Пещерата на Ловеца не можеше да бъде открита.
Единствените тела, намерени досега, бяха на гарвани. Нито едно свидетелство, че Ловеца на души или нейната затворничка са пострадали от някакво сериозно неудобство.
Оцелели гарвани се смееха сред измъчените камъни.
91
Тай Дей изсумтя. Тези дни определено беше словоохотлив, понякога изговаряше цели две изречения за час. Но точно сега не се нуждаеше от думи. Просто премести бирата си в другата ръка и посочи в сгъстяващата се тъмнина.
Изчезналите хора се завръщаха на тълпи, задавайки се от посоката на разрушената обител на Ловеца. Защо трябваше всички да се изсипят в предпланините? Дали понеже Стареца разбра, че моят пристъп трябва да е причинен от пакостливата сестра на Господарката?
Не. Не би си мръднал пръста за нещо толкова банално.
Но Стареца си бе направил целия този труд, за да прибере Дремльо.
— Къде го намерихте? — попитах Свещаря, който водеше мулето, влачещо носилката с лежащия Дремльо, стегнат с ремъци. Изглеждаше очевидно, че хлапето си е патило. Стори ми се доста отслабнал. Гардеробът му нямаше по-свеж вид от този на Нараян Сингх. Когото споменах на Стареца веднага след като го открих.
— Беше си чист късмет, че се появихме точно тогава. Успяхме да го поставим под контрол. Но трябва да направиш нещо! Или някой ден ще се превърнат в голям трън в задника. Откъде изникна Дремльо?
— Патрул го забелязал по хълмовете недалеч от разрушенията на Господарката. Не знаеше кой е.
Изсумтях. Огледах щателно хлапето, докато ме подминаваха.
— И беше необходима цялата тази орда, за да го доведете?
— Всичките хора ни трябваха, за да го издирим. Сега добре ли си? Какво стана?
— Получих един от моите припадъци. Както обикновено, когато се връщах в Деджагор.
Той се намръщи, набързо раздаде заповеди и тръгна. Войниците се разпиляха, за да възобновят ежедневните си дела, които не биваше да изоставят.