Влязохме в бараката на Стареца.
Той се обърна към хората, носещи Дремльо:
— Така е добре. Сега Знаменосецът и аз ще се погрижим за него. Почакай, Свещар. Искам да провериш онези хора, на които наредих да се оправят със затворниците. Не сме обърнали достатъчно внимание на вероятността собствените ни хора да ни предадат.
Свещаря попита:
— Искаш ли да погледна за нещо специално?
— Просто си дръж очите отворени — Знахаря се обърна към мен. — Съгласен съм с теб. Трябва да издавим цялата им банда.
— Но Господарката им е измислила приложение.
— Пести, за да имаш, е идеята й. Продължавам да си напомням, че се предполага тя да е по-находчива и по-опитна от мен. Нека го съблечем. Ти започни от онзи край.
Дремльо беше буден, но не показваше интерес към разговора. Или към каквото и да е друго.
— Къде е конят ми, Дремльо? — попитах аз.
Знахаря се подсмихна.
— Добър въпрос, Мъргън. Май ще се наложи да го потърсиш. Стига да не предпочиташ да ходиш пеша до Катовар.
Зададох на Дремльо няколко въпроса. Той не отговори на никой от тях. Очите му проследяваха мен и Стареца, но не можех да кажа дали разбира нещо.
— Можем да използваме Пушека, за да се върнем назад и да разберем къде е бил и как е изгубил жребеца — предложи Знахаря.
Изсумтях. Можехме да накараме Господарката да цапардоса малкото лайно с упойващо заклинание и да го направи полезен за известно време. Трудната част щеше да я накараме да се съгласи да не го заграби само за себе си.
— Днес той беше напълно буден. Имам предвид Пушека. Вероятно е по-добре да се увериш, че тя знае.
Знахаря започна да мушка и ръга Дремльо.
— Много охлузвания. Добре са го ступали — Дремльо го прие кротко, без да се дърпа.
— Ако е бил в пещерата на Ловеца… Гледах какво стана от десет мили разстояние. Беше…
— Видях достатъчно — нещо го безпокоеше. Имаше онзи вид, който хората придобиват, когато имат да казват нещо трудно и не са убедени в моралното си право да го сторят. Което ме смути. Знахаря нямаше проблем да лае по всички, с изключение на старата си дама.
— Наваксвам с твоите анали, Мъргън.
Ох, ох!
— И мразя да го казвам, но не ги харесвам много.
— Доколкото си спомням, ти нямаше да ми диктуваш какво да пиша.
— Така е. И няма да започвам тепърва. Ти получи работата. Върши я. Само казвам, че не ми харесва онова, което чета. Макар че в някои неща си се пооправил. Някога виждал ли си гол този мъж?
— Не. Защо? Трябваше ли? — имах чувството, че той търси под вола теле с моите анали. След като той беше един от вероятно не повече от тримата души, които щяха да ги прочетат през живота ми, предполагах, че мога да ги поразкрася заради публиката. Или поне да претендирам. Той нямаше как да ме уволни. Стига да не си искаше работата обратно. Единственият друг кандидат лежеше пред нас, още необучен, не ошлайфан, необлечен и много вероятно не с всичкия си.
— И така, какво правя погрешно?
— Като за начало, да не си толкова изискан. Погледни приятелчето си. Какво липсва?
Дремльо не беше момче.
Забравих за аналите.
— Проклет да съм!
— Не знаеше ли?
— Никога не съм подозирал. Мислех си, че е доста дребен и мършав… Но от край време си е такъв. Едва бе оставил пелените, когато се лепна за нас в Деджагор. Изглеждаше ми на около тринайсет. Не беше така здравомислещ, какъвто е сега. Спомням си как Кофата изхвърли един от чичовците му от стената, задето го изнасилвал — продължавах да говоря за Дремльо в мъжки род, защото ми беше трудно да мисля за него като за нещо друго, напук на липсата на свидетелството право пред мен.
— Добър войник?
Той знаеше.
— Най-добрият. Винаги компенсираше дребния си ръст и липсата на сила, като използваше главата си. — Което беше нещо, особено оценявано от Знахаря.
— Тогава нека да забравим, че сме забелязали нещо. Дори не давай на Дремльо да заподозре, че знаеш — той възобнови прегледа си.
Това не беше първият път, когато в Отряда имаше жена, маскирана като мъж. Аналите припомняха няколко примера, когато са били направени удивителни открития за някои от нашите предишни братя, обикновено, след като са били убити.
Но все пак… Ще се чувствам неудобно, знаейки.
— Онова, което не харесвам в твоите анали, е, че те са повече за теб, отколкото за Отряда.