— Какво? — не разбрах.
— Имам предвид, че фокусираш всичко около себе си. С изключение на няколко глави, които си преработил от съобщенията на Господарката или на Кофата, или на Едноокия, или нечии други, ти никога не докладваш нещо, което да не включва теб или каквото не си видял самият ти. Твърде погълнат си от себе си. Защо да ни пука за твоите периодично появяващи се кошмари? И, с изключение на Деджагор, усещането ти за място обикновено е страшно слабо. Ако самият аз не бях тук, щеше да ми е доста трудно да си представя целия този край на света.
Моята първа реакция, разбира се, беше да защитя творенията си от касапина. Но си задържах устата затворена. Не печелиш нищо, спорейки с критиците си. Ще получиш по-удовлетворителни резултати, ако учиш прасета да пеят. Без да се сдобиеш с язва.
Трябва да се доверяваш на собствената си муза. Дори и тя да има деформиран по рождение крак и да е обект на непредсказуеми пристъпи.
Струва ми се, че самият Старец каза нещо подобно един или два пъти през годините.
Не го споменах.
— Можеш да поработиш също върху по-сбитото изложение.
— По-сбито?
— Склонен си да се разпростираш много по-нашироко, отколкото е нужно. Понякога.
— Ще се опитам да го запомня. Мислиш ли, че трябва да я облечем с нещо?
Беше ясно, че имаше още много за казване по отношение на моите анали, но му беше неудобно. Той охотно прие смяната на темата.
— Да. Няма трайни физически увреждания. Господарката има някои стари неща, складирани в онзи черен шкаф. Те ще са малко големички, вероятно, но…
— Можеше никога да не разберем, че Дремльо е момиче.
— Кога за последен път си виждал Господарката с рокля?
— Добър отговор — отворих сандъка. — Макар и относно нея никога да не е имало съмнение.
Знахаря изсумтя. Той изучаваше Дремльо внимателно, мръщейки се.
— Нови тревоги? — попитах аз.
Той се усмихна немощно.
— Нещо такова. Някой ден ще разбереш.
Взех някакви неща.
— Не това искам да чуя, шефе. — Винаги, когато се връщах назад, колкото и много да обичах моята жена, аз се дразнех, спомняйки се, че тя е дъщерята на Кай Гота.
Той се подсмихна.
— Обуй й някакви панталони, преди скъпата ми възлюбена да влезе.
Свършихме тъкмо навреме. Господарката пристигна в ужасно настроение.
— Не открих нищо полезно. Нищо. Как е той?
— Понатупан, гладуващ и страдащ от продължително излагане на опасности. Иначе е добре. Физически.
— Но не и духом? — Господарката се взираше в хлапето. В очите на Дремльо нямаше нищо.
Знахаря изсумтя.
— В кома с широко отворени очи.
— Като си говорим за спящи — казах аз, — нашият любим пожарникар днес беше напълно буден. И по начина, по който ме погледна, той си е съвсем на себе си.
Заклевам се, че бузата на Дремльо потръпна. Но може би беше просто трик на лампата.
— Не е добре — каза Господарката. — А аз се надявах на спокойна вечер вкъщи.
— Какво ще правим с Дремльо?
Капитанът имаше подготвен отговор.
— Ще го вземеш с теб. И се хващай на работа да го учиш на твоя занаят — за миг сянка премина през лицето му, сякаш всички мисли за бъдещето носеха отчаяние.
— Не мога… — Да приема момиче в моя бункер?
— Да, можеш — понеже Дремльо беше просто едно от момчетата. Нали? — И ме дръж в течение на развитието му.
Господарката се прибира вкъщи и той започва да ме изритва. Вие как го разбирате?
— Вдигай си задника — казах аз на Дремльо. — Отиваме в моята къща. Ще разберем какво си направил с коня ми.
Дремльо не отговори.
Накрая аз и Тай Дей го влачехме върху носилка, заедно със съкровищата, които бяхме ексхумирали. Щях да харесвам Дремльо много по-малко, докато стигнем.
Докато преминавахме покрай бърлогата затвор, видоменителят започна да мърмори и ръмжи. Тя изрева подобаващо за леопард предизвикателство, докато се влачехме редом с нея.
— О, наври си го някъде — казах аз. Дремльо вече натежаваше.
Голямата котка нададе вой и опита да промуши нокти между острите копия, които я задържаха.
— Мисля, че й се ще да гаврътне няколко питиета — подхвърлих на Тай Дей.
— Вероятно сега се разгонва.
92
Звездите сияеха. Огънят догаряше. Тай Дей, аз и някои от приятелите ми пийвахме бирата на Едноокия и се тъпчехме до повръщане със свинско печено. Подхвърлих кост в огъня. Тя започна да пращи.