Не получих аплодисменти. Бях достатъчно пламенен, за да накарам дори най-циничния член на моята публика да заподозре, че може да има нещо в онова, което казвам.
Произнесох речта и прочетох книгата от покрива на моя бункер. Дремльо седеше край входа, показвайки цялата амбиция на каменен водоливник. Чудех се дали някакво силово натоварване няма да помогне да си го върнем.
Врявата от спора между Кофата и Тай Дей ме събуди.
— Какво, по дяволите, става? — изкрещях аз.
— Домъкни си задника тук, Мъргън!
Хлъзнах се по каменния под и попаднах в блестяща нощ.
Нямаше нужда да ми се показва нещо. Сами по себе си фойерверките бяха достатъчни.
Оръжейната фабрика на Господарката гореше. Разлетяха се огнени кълба. Започнаха да горят огньове в гората, в руините на Киаулун и сред колибите на лагерните придружители по пътя. Няколко пламтящи кълба дори достигнаха до нашия квартал, макар че моите хора бяха достатъчно нащрек, за да ги избегнат.
— Няма начин да отида там — казах аз.
— Някой не се страхува — отбеляза Кофата. Мъждукане издаде чичо Дой, подскачащ нататък, с Пепелявия жезъл в ръка, чието острие хвърляше пъстри отражения.
— Тай Дей — излаях аз. — Какво, по дяволите, прави той?
— Не знам.
Вълнението край пътя стана толкова гръмогласно, че можехме да различим отделни крясъци в общия рев.
— Проклятие и два пъти проклятие — каза някой. — Можеш ли да повярваш?
Аз повторих:
— Няма начин да отида там.
Фойерверките продължиха. Случайни топки се извиваха в дъга през нощното небе. Понякога бамбуков прът се изпразваше бързо, изхвърляйки струя от огнени кълба в тъмнината. Фабриката на Господарката се намираше в по-голямата си част под земята, но това не ограничи опустошението.
За няколко минути нощта се изгуби в сияние.
Зад мен обичайният от мръкване до зора мъглив здрач, струпващ се около Портата на сенките, се разкъса до подножието на хълмовете, вкопчвайки се в най-дълбоките корита на реки и дерета. На сенките не им хареса случващото се.
Нито пък на мен. Отново отбелязах:
— Няма начин да отида там.
Някакъв умник се обади:
— Дали някой от вас, момчета, смята, че Мъргън може би няма да отиде там?
Тъпанар.
Изкарах навън няколко часа. Дори и поспах малко.
94
Местността още гореше. Очевидно, когато земята бе затрупала фабриката на Господарката, толкова много материал за огнени кълба бе пламтял, че самата пръст не можеше да се съпротивлява на възпламеняването. Горящата почва грееше в различни цветове. Малки пламъчета напосоки лудуваха близо до земята, случайно, като огньове на повърхността на горяща сяра. Миризма на сяра се носеше във въздуха, но тя беше спомен от преминаването на огнените кълба.
Вече имаше достатъчно светлина, за да се огледам наоколо. Последиците от бедствието изглеждаха по-внушителни.
Стотици войници и множество набързо събрани сенчести носеха вода във всеки съд на разположение. Водата не можеше да угаси огньовете, но ги охлаждаше.
Колона от пара се извисяваше на хиляди стъпки над нас.
— Мисля, че съм на път да се ядосам.
Погледнах назад. Стареца бе застанал зад мен.
— Това никак не е добре — съгласих се аз.
— Може би не е толкова зле, колкото изглежда, като изключим, че изгубихме много от хората, които създаваха прътовете. Готовите за битка изделия бяха складирани другаде. Господарката не искаше да държи всичките си грахчета в една шушулка.
— Умно момиче. Това произшествие ли беше?
— Не. Оцелелите казват, че лампите там долу започнали да изгасват, после хората се разпищели. От начина, по който го разказват, съм сигурен, че са влезли сенки. Точно след тях идва нещо или някой, който не можел да бъде видян много добре. Разхожда се сред суматохата и предизвиква химичните реакции, довели до експлозията.
— Ловеца на души?
— Така мисля. Наистина започва да ми вдига кръвното.
Изсумтях. Започва? Едва сега? Значи той беше по-търпелив, отколкото вярвах, че е възможно.
Някой изкрещя името ми. Съзрях тълпа, събираща се по склона.
— Моята публика ме зове — промърморих аз. — Чудя се каква страховита изненада са ми приготвили този път.
Страховита беше слаба дума, която да опише онова, което лежеше, пръснато в поразената зона. Изобилстваха обезобразени, разпарчетосани, разчленени и напълно опечени трупове. Повечето не бяха войници. Работниците на Господарката бяха побягнали с летящ старт, но за повечето това не е било достатъчно.