— Къде е Господарката? — питах, докато Знахаря ме следваше.
— Опитва се да си отмъсти на Ловеца. Надявайки се, че можем да й върнем плесницата, докато все още е уморена и самодоволна.
— Губене на време.
— Вероятно. Сънувал ли си нещо през изминалата нощ?
— Не. Мятах се, въртях се и се самонавивах да дойда тук.
— Накрая щях да те повикам.
След миг видях защо.
Той бе забелязал тялото пръв.
Чичо Дой лежеше проснат по гръб сред тълпата. Едното му рамо беше изгорено от огнено кълбо. Друго бе опърлило част от косата му. Повечето от остатъците от нея бяха обезцветени до бяло. Лицето му изглеждаше разкривено. Дясното око беше сгърчено и затворено, заровено под кора от засъхнала кръв. Лявото око зееше отворено. То се взираше в небето. Пепелявият жезъл лежеше през гърдите му. Той все още го стискаше и с двете си ръце. Винаги наточеното острие беше обезцветено, сякаш използвано за разтикване на огън или закалявано чрез нажежаване. Облеклото на чичо Дой изглеждаше, като че ли някой го е изпръскал с малки въгленчета, след като е паднал.
Бяло перце беше залепнало в кръвта на бузата му.
Той трепереше. Звук като пръдня на великан излезе от него. Тай Дей, който стоеше до мен, взирайки се безмълвно, пристъпи напред.
Знахаря отсече:
— Вие, хора, се дръпнете назад. Освободете ни място. Мъргън, донеси ми медицинския комплект и ще направя каквото мога.
Потеглих. За мое удивление Тай Дей подскочи и ме последва. Той обаче излая нареждания на другите Нюен Бао, докато тръгвахме. Чичо щеше да бъде надзираван от собствения си род.
Вмъкнах се в подслона на Знахаря, намерих чантата му и изскочих обратно в напъпващата зора. Попитах Тай Дей:
— Можеш ли да ми кажеш защо изглежда така чичо?
— Той отиде в мангровата гора сам. — Което беше идиом на Нюен Бао. Произлизаше от историята за непредпазлив ловец, който се отправил към мангровата гора, преследвайки диво прасе, и там се натъкнал на тигър.
Пусках чантата на Знахаря до него. Той измърмори благодарност, после изръмжа на Нюен Бао, притискащи се около нас. Не бяха изминали и десет минути, но сякаш всеки Нюен Бао, следващ Старата банда, беше дошъл да види, какво става. Тай Дей шептеше ядосано на неколцина. Същината като че ли беше, че бяха изклинчили от задълженията си, отделяйки се от хората, които се предполагаше да защитават. Концепцията на Нюен Бао за дълг беше толкова силна, че цялата банда се разпръсна незабавно.
Нюен Бао говореха малко. Това, което казваха, го разбрах съвършено. Но не научих нищо.
Тай Дей коленичи до чичо, от лявата му страна. Стареца превиваше гръб срещу него. Знахаря подаде на Тай Дей мокър плат.
— Тук. Избърши мръсотията от лицето му, така че да мога да видя колко големи са пораженията.
Сега имаше достатъчно светлина, за да се видят засъхналата кръв и сълзящите рани по лицето на чичо. Докато отсъствахме, Знахаря беше натрупал няколко кофи вода и беше разрязал облеклото на Дой. Сега се съсредоточи върху поразеното рамо, от което още се процеждаше кръв. Раната на скалпа на чичо очевидно се беше затворила сама от обгарянето.
Дой потрепери отново. Можеше да вижда, защото погледна Тай Дей, разпозна го, опита се да вдигне ръка, която едва успя да се добере до десния лакът на Тай Дей. Той прошепна:
— Хилядите гласове. Отваряй си очите за Хилядите гласове.
— Почивай, чичо — отговори Тай Дей.
— Ти трябва… остава ми малко време. Хилядите гласове е сред нас. Аз я повалих, исках да си върна Ключа, но моят удар не беше смъртоносен — това изглежда го удивляваше. Знахаря ме погледна свирепо, мълчаливо приканвайки ме да слушам внимателно, защото беше очевидно, че чичо казваше нещо важно. Кимнах с глава, като не само слушах и запомнях, но и наблюдавах устните на Дой, за да съм сигурен, че изричаше онова, което си мислех, че чувам.
Повечето от Нюен Бао се бяха върнали към своите задължения. Но Джоджо вече нямаше кого да защитава. Неговият човек си бе отишъл, а той остана. Джоджо пристъпи напред:
— Чичо! Езикът ти те предава.
Или поне това искаше да каже. В момента, в който устата му се отвори, Знахаря направи знаци на Мускуса и Хагоп, които се понесоха като ангели, поразяващи неверник. Накараха Джоджо да млъкне, сключвайки ръце около устата му, отнесоха го и извършиха цялото отвличане толкова гладко, че никой не обърна внимание.