— Казват, че е пиле, не е толкова зле — каза Едноокия, просто за да се преобърне стомахът ми. Той сбръчка нос.
— Тук мирише.
— Казах ти. По-добре да го беше почистил.
Той пробва опасния си вторачен поглед. Не проработи. Казах му:
— Ти ще трябва да живееш с него.
10
Смятах, че Знахаря ще иска да настигне Господарката. Не бяха се виждали от известно време. Но той изглеждаше доволен да остане в Деджагор, все повече и повече общувайки със своите мрачни пратеници. Гарваните притесняваха онези от Старата банда, чиито задължения ги задържаха в Деджагор. Свещаря и Хриптящия дойдоха при мен да се оплачат. Казах им:
— Той е шефът. Предполагам, че може да харесва гарвани, ако иска — наблюдавах Хриптящия внимателно, неспособен да повярвам, че болестта му все още не го е убила. Сега той кашляше почти непрекъснато.
— Така мислят за тях местните жители — каза Свещаря. — Че са лоша поличба за всеки, освен за Удушвачите.
— Имам чувство, че наистина ще бъдат лоша поличба за всеки, който почне да се жалва от тях. Хриптящ, на постоянно назначение ли си тук?
Старчето потвърди по своя си начин: със суха кашлица.
— Добре. Не мисля, че трябва да си на полето през това време от годината.
— Какво добро ще е да ме оставите тук да умра сам?
— Ти ще ме надживееш, упорит дърт пръдльо.
— Сега съм част от това. Вие, хора, през цялото време ни разказвате за нашата история, а сега получихме възможността да намерим мястото, откъдето е започнало всичко… Аз ще бъда там.
Кимнах, приемайки. Това си беше негово право.
Което ме накара да се замисля колко различни бяхме от другите групи наемници, които бях срещал някога. Сред мъжете нямаше почти никакво хулиганство или бруталност. На практика не бихте попаднали в Отряда, ако бяхте от онези лайна, които се чувстват добре, причинявайки болка на хората около себе си. Даже да успеете, няма да оцелеете дълго.
Историята, културата и традициите на братството са налагани отрано и често, и ако оцелеете достатъчно дълго, за да им дадете шанс, ще стигнете далеч.
Знахаря, разбира се, беше последният последовател на етиката на Отряда. И бе способен да зарази с това всеки друг. С изключение на Могаба. А основният проблем на Могаба с братството беше, че не го командваше той.
Няма голямо практическо значение, освен че показва как не сме банда от пропаднали типове. Ние сме сбирщина чувствителни неудачници, загрижени един за друг. Едноокия се появи и се самопокани в разговора, игнорирайки Хриптящия, макар и старият туберкулозник да беше от неговия роден край.
— Ей, хлапе, тъкмо видях баба Трол да се търкаля през сумрака по улица „Сияйна като роса“. Сигурен ли си, че не знаеш къде е Гоблин? Трябва да ги събера тези двамата заедно.
Баба Трол наричат собствените й хора майка Гота зад гърба й. Тя дори е по-гадна към тях, отколкото към нас, външните. Ние имаме оправдание. Не сме се родили Нюен Бао.
Казах на Едноокия:
— Прекарал си си наистина добре, като си я съзерцавал как ходи — моята тъща беше силно кривокрака и сякаш нямаше никакви стави в краката си. Клатеше се като претоварена гемия в бурно море.
Черният дребосък плъзна кос поглед към Тай Дей, който беше под ръка, както винаги, когато специално не му се кажеше да стои далеч. Тай Дей показваше признаци на истинско чувство. Едноокия се надяваше, че не го е засегнал до точката, когато щеше да скочи на бой…
Прошепнах:
— Дори той я нарича баба Трол понякога. Но бъди по-предпазлив — попитах по-високо: — Какво става с чичо Дой?
— Не го видях.
— Тай Дей, по-добре намери майка си! — Чичо Дой щеше да ни открие. Когато го устройваше. Всички наблюдаваха потеглянето на Тай Дей. Когато се отдалечи достатъчно, за да не ни чува, аз промърморих:
— Не ми е липсвала дори за миг — надявах се Тай Дей да намери някакъв начин да удължи моята радост.
Едноокия се разкикоти.
Казах му:
— Ако ме питаш, тя е съвършената жена за теб, а не за Гоблин.
— Прехапи си езика, хлапе.
— Имам го предвид.
— Имаш болно чувство за хумор. И си вбесил Стареца.
— А? Как?
— Както го каза той, с няколко дни си просрочил редовните си доклади.
— О, о! — не беше съвсем вярно, но все пак близо до истината. — Заемам се веднага.
— Още ли си носиш гривната?