Не открих никакъв огън. Но намерих моя кон. Струва ми се. Профучах край звяра, долавяйки го за миг, като останах с впечатлението, че бе затворен, без възможност да избяга. Конят усети профучаването ми и се опита да откликне. Но когато спрях и се върнах, не успях да открия нищо. В действителност за секунда ми се стори, че целият този край на света се превърна в сетивна пустиня.
Вече се бях натъквал на Кина при това пътуване. Сега вероятно не бях сам, особено ако някъде наблизо се намираше Дъщерята на нощта.
Познавах в общи линии мястото. Щях да кажа на Знахаря. Той можеше да изпрати войници, ако поиска.
Ловеца нямаше да се изпречи на пътя ни.
Последното ми действие бе да проверя чичо Дой там, където телохранителите Нюен Бао бдяха зорко. Той беше в безсъзнание, но жив. Научих, че го държаха упоен за собственото му добро, давайки му време да се излекува. Каквато и да беше мисията му, не се налагаше да я изпълнява незабавно. Отидох си вкъщи в удобната ми плът и върху коравото легло.
Момчетата ме оставиха да спя, сякаш беше празник. Слънцето вече бе високо горе, когато изпълзях от бункера си покрай двойника на Дремльо с празния поглед, проснат до входа.
99
Знахаря пристигна скоро след като доядох кашата си за закуска. Не беше мигнал.
— Успя ли да минеш Портата вчера? Как беше?
— Само няколко крачки. И Тай Дей също. Той настоя. Бяхме с въжета, овързани около задниците ни. Седни тук и зяпай гледката покрай пътя — бях обърнал гръб на Дремльо. Не исках да чете по устните ми. Правех жестове, сякаш говорех за нещо друго, докато прошепнах новината си.
Знахаря се подсмихна.
— Е, не е толкова интересно. Засега ще си играем заедно. Няма да кажа дори на Господарката. Макар че трябва да ти споделя, че всички, освен теб, вече го подозираха.
— По дяволите. Ето защо бяхте такива задници. Не ми се доверихте, за да не се издам. Какъв е планът за днес?
— Да пробваме целия път до върха. Ще дойда с теб. Спести си приказките, докато преминем от другата страна.
— Добра идея. — Оставих всичко да чака за по-късно. — Ял ли си?
Той погледна очуканата ми тенекиена купа.
— Тука си живеете като крале, нали?
— Абсолютно. Само най-доброто за каймака на легиона.
— Ще мина без закуска. Този път — той погледна планината и въздъхна. — Едноокия беше прав. Твърде стар съм за такива лайна.
— Не е толкова зле. — Не беше. Когато наричах склона планина, визирах го метафорично. С малко подобрение, пътят можеше да се използва от каруци и върхът на платото не можеше да е по-високо от хиляда стъпки над Портата на сенките. И вероятно не толкова далеч.
— Кажи ми, когато си готов — Стареца масажираше дясното си коляно. Усети, че забелязах. — Малко ревматизъм. Но боли само когато ходя с него.
Купи си кон — помислих си, но не го казах.
— Колко стар си наистина?
— Човек е толкова млад, колкото смята, че е — отговори той с изражение на човек, пренесъл тонове тор. — Господарката ме поддържа млад.
Зачудих се дали в думите му нямаше зрънце истина. Тя наистина успяваше да се поддържа слаба, лъскава и свежа.
— Грабвай знамето и да вървим.
— Искаш ли да вземем няколко момчета? Просто за всеки случай?
— Твоят охранител ще ни последва. Независимо дали искам или не. Вземи още двама. Червенокосия и Кофата ще се справят.
— Ти ще яздиш ли? — той се придвижваше върху своя голям жребец. — Винаги съм си го представял, че ще го направиш, както трябва, когато се отправиш нагоре. С пълното снаряжение на Създателя на вдовици и какво ли не.
— Следващия път. Да вървим — той беше нервен.
Изкрещях за Червенокосия и Кофата. Те се показаха бързо, сякаш се спотайваха наблизо, очаквайки повикване. Техните сенки Нюен Бао се понесоха след тях. Цялата банда беше готова за потегляне.
— Изглежда аз ще съм този, който води парада — казах аз. Бях доволен, че момчетата показаха някаква инициатива.
Пропълзях обратно в моя бункер, забелязвайки междувременно, че Тай Дей също изглеждаше готов за изкачване на планината.
Нуждаех се само от минута, за да събера малко пастърма, печен овес и една манерка. На път за навън казах на Дремльо:
— Не се отдалечавай, приятелю. Ще се върна навреме за вечеря. — Ако са рекли боговете и дяволите на земята.