— А… — напипах я. — Да.
— Добре. Ще ти потрябва.
Свещаря и Хриптящия изобщо нямаха идея за какво си говорим. Но Свещаря даде наистина добър съвет, когато тръгнах:
— Внимавай с гарваните — ми каза той.
Гарваните изглежда наистина се интересуваха от мен напоследък. Не ми се нравеше, но беше смислено от гледна точка, различна от моята. Бях много близо до Знахаря. Ловеца на души би искала и мен да държи под око.
Важеше старата максима. Който е предупреден, е въоръжен.
Трябваше да наваксам със събитията след последното време, което бях прекарал с Пушека. Би трябвало да проучвам фронта, вместо да проверявам Гоблин. Знахаря не искаше да се знае за Гоблин. Каквото и да вършеше малкото лайно, то беше толкова тайно, че не се предполагаше някой да е наясно.
Връвта на китката ми позволи да се приближа до каруцата на Едноокия, без да бъда дезориентиран или разсеян, точно както се случи в лабиринта на двореца. Гарваните ме следваха, макар и да започнаха да се объркват още докато бяхме на четвърт миля. Изгубиха ме.
Чудех се дали това беше изцяло добро. Този тип неща със сигурност ще възбудят любопитството на Ловеца на души, ако й оставаше време, свободно от другите й кроежи.
Чудех се дали отношението на Пушека към Ловеца на души щеше да бъде различно, тук, навън, ако успеех да го накарам да я дебне, докато беше далеч от двореца. Винаги, докато бяхме там, душата му инатливо отказваше да броди, когато и да пробвах да шпионирам лудата сестра на Господарката.
Покатерих се в каруцата и се настаних удобно. Изглеждаше сякаш самият Едноок бе направил малко собствено бродене с призрака. Имаше храна и вода в големи количества. Когато много скитах навън, трябваше да пия и ям повече. Обикалянето с призрака бързо изцежда енергията и обезводнява тялото. Това е клопката. Светът, в който Пушека се движи, е толкова успокояващ, че можеш лесно да забравиш как трябва да се връщаш, за да се храниш. И накрая ще свършиш точно като Пушека.
След захарна кифла и много вода аз се излегнах върху миризливата рогозка и затворих очи, достигнах и овладях душата на Пушека. Той изглеждаше смътно обезпокоен. Обикновено е безчувствено празен. Не можех да открия непосредствена причина за неговото притеснение. Може би Едноокия не се грижеше достатъчно добре за физическите му нужди. Най-добре да проверя. След като направя обиколката си.
Излязох навън и наблюдавах как талианските челни отряди разкъсваха отслабената отбрана на сенчестите. Южняците все още бяха разтресени от земетресението. На много места сривът им беше толкова неочакван, че нямаше никакъв шанс за отстъпление.
До Могаба в Чарандапраш започнаха да достигат объркани доклади. Той ги предаваше на Дългата сянка. Господарят на сенките си оставаше убеден, че не бихме могли да се справим с голяма зимна офанзива, че това беше някой от хитроумните опити на Знахаря да отклони вниманието от онова, което правеше наистина.
Дългата сянка получаваше сведенията си без помощта на Оплаквача. Уродливият, измъчен малък магьосник изглежда беше в отпуск. Не можех да го открия.
Нараян Сингх и Дъщерята на нощта се криеха в таен лагер на Удушвачите близо до основните сили на Могаба в Чарандапраш. Не знам защо, но детето привлече интереса ми. Започнах да се скитам напред и назад във времето, изучавайки я. Все повече се притеснявах. Открих нещо, което Стареца трябваше да знае.
Неговата дъщеря разполагаше с някакъв начин да гадае отдалечени събития, макар и не толкова ясно като Пушека. Досега никой, дори Сингх, не я слушаше, но те щяха да го сторят, когато Нараян разбереше, че всичките й смътни предсказания се сбъдват.
Тя изглежда всеки път потъваше в транс. Исках да го изследвам по-отблизо, но Пушека се разбунтува. И този път не съм сигурен, че го обвиних. Това дете имаше около себе си аура, която те кара да трепериш и да мислиш за гробове и неща, които по-добре да останат заровени, дори и в безчувственото пространство, където Пушека бродеше.
Господарката беше далече на юг от Деджагор, тормозейки себе си и своите войници. Тя изглеждаше извънредно изтощена, макар и да не й личеше на възрастта, понеже в сравнение с нея Едноокия изглеждаше като кутре. Уилоу Лебеда, с дворцовата гвардия, беше под нейно ръководство, както и Прабриндрах Драх, който претендираше, че е тук, за да координира усилията си с нейните. Не мисля, че заблуждаваше някой друг, освен себе си.
Господарката беше достатъчно груба като характер, че да не търпи влюбени глупости от никого. Лебеда беше смутен. Принцът изглеждаше слисан. Подслушах няколко разговора, в които те се опитваха да решат какво тревожеше Господарката. Не стигнаха до някаква идея, а и самата тя не даваше указания. Отново бе доволна да запази безнадеждността и болката във вътрешния й свят за себе си.