След минути Стареца се намираше наблизо. Врявата беше достатъчно силна. Изпуснах дървената лъжица в скута на Дремльо, грабнах китките му и ги притиснах надолу. Момчетата изскочиха иззад бункера. Един хвана Дремльо за косата и рязко дръпна главата му назад. Друг набута куп мръсни парцали в устата на хлапето.
Ловеца на души се бореше. Но изненадата беше пълна. Тя нямаше никакъв шанс.
— Всичко е опаковано — казах на Стареца, когато спря оседлания си кон зад нас.
— Използва ли всички въжета, които имаш?
Ловеца изглеждаше като жертва на прекален ентусиазъм.
— Не искаме да поемаме никакви рискове, шефе. Щеше ми се да беше донесъл още една от онези клетки.
— Но тогава нямаше да успеем да я пипнем, нали? Дори и да не знаех какво планираш.
Господарката спря точно зад Знахаря. Беше сложила шлема си на Отнемащия живот. Нямаше никакъв начин да се предположи какво си мислеше. Изобщо не обели и дума, само се взираше в сестрата, която й причиняваше толкова проблеми от векове.
Ловеца не напусна формата на Дремльо. Тя не беше естествен видоменител, така че промяната вероятно беше трудна. Но не разчитах на това, имайки предвид миналото й. Попитах:
— Дали ще остане в тази форма, докато е вързана?
Господарката не отговори. Само зяпаше.
— Исках да кажа, че не ми се ще да се превърне в желе и да се процеди навън, когато не гледам. Предполагам, че бих могъл да я натъпча в голям буркан. Ако разполагах с такъв. Ако имаше капак, който да бъде запечатан.
— Не мисля — каза Знахаря, — че тя може да направи нещо, докато е със запушена уста и овързани ръце.
— Искате ли да й отрежем пръстите?
— Смятам, че ще се държи прилично. Засега. Нали?
Ловеца не отговори.
Тя бе надмогнала изненадата си. Вече можех да усетя обмислянето и признаците на нещо, което вероятно беше забавление.
— Някой от вас, гении, да реши какво да я правим сега, след като я хванахме? — попита Кофата.
Казах нещо наистина интелигентно, наподобяващо:
— Ъ-ъ-ъ?…
— Както каза Мъргън, трябвало е да довлечете кафез. Или просто ще я оставите да ходи?
Настроението на Стареца се помрачи.
— Направете носилка. Тя винаги е искала да се отнасят към нея като с кралица. Може дори да има своя собствена кралска гвардия. Лебед! Бесен! Вие, момчета, може да носите дамата.
— Ау-у-у-у, върви да си го начукаш — зарадва се Лебеда.
— По-кротко, Уилоу — каза Корди.
— Какво, по дяволите, ще ми направи той, Корди? Ще ме влачи до Катовар ли?
Господарката дръпна силно юздите си. Конят й се завъртя, докато тя гледаше към Лебеда и Корди. След секунда Уилоу се обади:
— Добре, добре — десет минути по-късно той носеше задния край на носилката. Изобщо не престана да мърмори, но беше достатъчно далеч зад мен, за да не ми се налага да го слушам. След няколко мили Хагоп позволи на Лебеда и Корди да се редуват с други.
Пръв преминах през Портата на сенките. Знахаря ме последва. След няколко дузина крачки той се обади:
— Стой там. Искам да експериментирам. Снижи върха на Копието до черния път — слезе от коня, докато го правех. Свали сребърната значка на Отряда от наметалото си, допря я до Копието за момент, после коленичи и я натисна върху черната ивица. Коленете му изскърцаха. Знахаря изсумтя и се изправи.
— За какво е всичко това? — попитах аз.
— Не съм сигурен. Господарката мислеше, че няма да навреди.
Дали така сенките убийци можеха да ни различат в тълпата? Или може би точно обратното? Инстинктите на Господарката бяха безпогрешни. Тя се е мотаела наоколо още преди истинският Отряд да се спусне по тази планина.
— Остани тук, докато преминат всички — заръча ми Знахаря. — Нека значките на всичките ни хора бъдат благословени. И не забравяй себе си.
Господарката слезе от жребеца и последва примера на Стареца. После се качи на седлото и продължи нагоре по склона, яздейки след Знахаря.
Човекът след човек и животно след животно, колоната се точеше покрай мен. Получих учудени погледи от момчетата от Отряда и мрачни — от всеки друг. Проверих къде се намираше Стареца. Казах на Тай Дей на Нюен Бао:
— Ако искате, може и вие да докоснете Копието, после това място на земята. Другите също.
Той се замисли:
— Иска ми се чичо да беше тук, за да го узакони.