Киаулун е най-южният човешки град. Името му означава Сенчеста порта. Когато изникна отникъде преди две десетилетия и направи себе си господар на провинцията, Господарят на сенките Дългата сянка смени името му на Капан за сенки. Но наложеното от поробителя име използваха само онези сенчести, които се страхуваха да предизвикат гнева на магьосника.
— И това е добрата новина?
— Разрухата със сигурност ще забави строителните работи по Наблюдателницата. На Дългата сянка няма да му хареса, но ще трябва да си вземе почивка, за да подпомогне подопечните си. Иначе ще остане без хора, които да му вършат работата.
Парадът ни продължи бавно покрай работни помещения. Тази част от палата беше изцяло отредена за военни приготовления. Сега хората опаковаха. Скоро щяхме да тръгнем на юг, на път към най-решаващия и вероятно последен сблъсък с армиите на Господарите на сенките. Много от нашите сили вече пътуваха — бавен и труден процес. Да придвижиш огромно множество на голямо разстояние отнема цяла вечност.
Хората тук подготвяха нещата от години.
— Казваш, че повече няма нужда да бързаме? — попита Знахаря.
— Вече не се налага изобщо. Земетресението обърка плановете му.
— Нямаше каква да е належаща нужда и преди земетресението. Можем да стигнем там преди той да завърши огромния си пясъчен замък.
Така беше. Започвахме кампанията сега основно, защото капитанът и неговата жена бяха така жадни за отмъщение.
Към този списък прибавете името Мъргън. Моят вкус към отмъщението беше по-нов и по-кървав. Жена ми бе по-скорошна жертва.
Дългата сянка и Нараян Сингх ще си платят за убийството на Сари. Особено Нараян Сингх.
Чуваш ли, жив светецо на Удушвачите? Сега спътникът ти в нощните скитания също те издирва.
— Пораженията им с нищо не променят плановете ни.
— Така е — съгласих се, — макар и да ни дават повече гъвкавост.
— Все пак изглежда разумно да ги нападнем, докато са замаяни. Колко мащабна е разрухата? Само Киаулун ли е?
— Има сериозни щети навсякъде след Данда преш. По на юг става още по-зле. Онези хора нямат много сили да спрат нашествие.
— Още една причина да спазим графика. Ще ги стъпчем, докато са съвсем закъсали.
Стареца беше кисел и отмъстителен. Върви си с поста, предполагам. И с всичките сполетели го злини.
— Готов ли си за път? — попита той.
— Лично аз ли? И аз, и цялото ми домакинство сме се приготвили. Кажи деня и тръгваме. — Прозвуча моята собствена горчивина.
Продължавах да се убеждавам да не оставям жаждата за отмъщение да пусне корени твърде дълбоко. Не исках да се превръщам в обсебен.
Знахаря сви устни, за момент вкиснат. Моето домакинство включва не само Тай Дей, но и майката на Сари — Кай Гота, и чичо Дой, който всъщност не е ничий чичо, но въпреки това е добавка към семейството. Знахаря отказва да им се довери. Но той не вярва никому, който от години не е брат от Отряда.
Доказателството веднага последва.
— Мъргън, искам да добавиш Радишата към списъка на хората, които проверяваш редовно. Обзалагам се, че след като напуснем града, тя ще се опита да разбие сърцата ни.
Не спорих. Изглеждаше вероятно.
През цялата ни история Черния отряд бе страдал от неблагодарни работодатели. Обикновено тези мерзавци получаваха добра причина да съжаляват за подлостта си. Този път имаше добра възможност да успеем да предотвратим измяната, преди Радиша Драх и нейният брат — Прабриндрах Драх, да могат да ни уредят някое голямо коварство.
Точно сега Радишата и принцът трябва да се сдържат. Докато Дългата сянка е жив, Отрядът си оставаше за тях по-малкото зло.
— Погледна ли онези книги? — попитах.
— Кои книги?
Той можеше да бъде вбесяващ.
— Книгите, които, рискувайки задника си, откраднах от Ловеца на души онази нощ — сопнах се аз. — Изгубените анали, за които се предполага да ни разкрият защо всеки скапан владетел и жрец в този край на света се насира от страх само като чуе за Черния отряд.
— А-а! Тези книги.
— Да, тези — осъзнах, че ме дразни.
— Нямах време, Мъргън. Освен това ще ми трябва преводач. Не са написани на съвременен талиански.
— Опасявах се от това.