Предполагах, че след дълъг живот като нейния и така изстрадала като жена на Властелина, да излезе и да моли за помощ по-незначителни създания изглеждаше безсмислено, макар и самата тя да беше по някакъв неин каприз една от нас. Повече или по-малко.
Напук на всичко, което се твърдеше от аматьори и познавачи, нейните изгубени сили се връщаха от години. Тя не беше Господарката, изградила империята на север, толкова силна, че да държи десет като Оплаквача на каишка — негодници, които да скимтят пред нея и да изпълняват тъмните й заповеди, но тя бе достатъчно силна, за да тормози Оплаквача и Дългата сянка, и — сигурен съм — нейната сестра Ловеца на души.
Това беше друг разрив, настъпил между Знахаря и Господарката. Стареца не се доверяваше на тази нейна страна, която обичаше тъмнината. Тя беше твърде близка с нея за доста дълго време.
Стареца се боеше да не я изгуби. Опасявам се, че я отпрати, защото не се справяше много добре със страховете си.
Господарката се беше превърнала в ужас за всички, които се съпротивляваха на напредъка й, това беше сигурно. Нейното настъпление беше по-жестоко от земетресението там, където срещнеше отпор.
Открих моите братя от Отряда в разгара на действието навсякъде, ръководещи тази или онази група. Техните телохранители Нюен Бао оставаха заети. Макар и да бяха слаби след годините преследване от Знахаря и Господарката, Измамниците ненапразно се наричаха така. Онези, които останаха живи, бяха най-изкусните и не пропускаха възможност да ударят Отряда в чест на богинята си.
Въпреки че Могаба имаше няколко хиляди конници, които се движеха на север, те все още не се включваха в битката. От силите на сенчестите, прегазени в района, само бандата на Кинжала не беше хваната неподготвена. А Кинжала, след няколко ожесточени и доста задоволителни за него срещи с полковете, изпратени от талиански религиозни лидери, не си даваше труда да задържи коя да е територия. Той се изтегляше към Чарандапраш точно толкова бързо, че нашите сили да не го застигнат.
Цялата област на военните му действия изобилстваше от религиозни банди. След тяхното спречкване, Знахаря позволи на жреците наистина да преследват Кинжала, независимо от останалата част от войската. Кинжала ненавиждаше жреците и никога не криеше този факт. Сътрудничеството с Господаря на сенките му даде възможност да излее цялата си омраза. Духовенството, на свой ред, беше решено да му затвори устата завинаги.
Стареца изглеждаше много доволен да допусне жреците, които имаха силна традиция в интригантството и намесата в светските събития, да харчат своите богатства, енергия и най-искрени последователи, опитвайки се да го отърват от някой, когото ненавижда.
След като беше изгонен, Кинжала продължи да привлича тези хора и да ги убива. За генерал без официално обучение той се справяше много добре, възползвайки се от всяка грешка на противника.
Навсякъде на юг силите от двете страни се придвижваха към равнината на Чарандапраш. Не след дълго голямото представление щеше са се случи тук. Несъмнено преди края на зимата.
Аз идвах и бродех с Пушека. Времето минаваше почти безсмислено. Стареца отново ни изведе на път. Едва го забелязах. Бях твърде зает с Пушека. На Знахаря не му се нравеше да седя в каруцата през цялото време, но трябваше да посетя толкова много места, че той трябваше да се примири с това, за да получи желаната от него информация. Въпреки че мнението му се менеше като вятъра.
Известно време претендирах, че съм болен, за да дам на гарваните и моите роднини обяснение за престоя ми в каруцата през цялото време. Гарваните са глупави. Те не разбраха. Но мисля, че чичо Дой имаше идеята, че се случва нещо още преди да прекосим южната порта на Деджагор.
11
Никога не съм бил пияница или наркоман. В тази част на света всичките големи религии се мръщят на алкохола, така че не се намира много, въпреки че за Едноокия никога не е проблем да открие и малкото наоколо. А ако не надуши, ще си направи малко. Всички пристрастени, които съм срещал в живота, ме отказаха от тази гадост. Когато видех човек, чиято болка го е подтикнала зад воала на алкохола или някой наркотик, исках да избегна същата слабост, която се страхувам, че може да открия в себе си.