Втурнах се презглава по пътя на юг. Което не изглеждаше толкова бързо през деня. Вероятно под слънчевите лъчи бях по-бавен. В действителност, колкото по-нависоко се издигаше слънцето, толкова по-муден ставах. И по-лесно се разсейвах.
Забелязах, че всеки кръг показваше белези за порти към източни и западни пътища. Заплетох се в главоблъсканицата, защо съществуват и каква плетеница рисуват по равнината. Ако тук имаше само един вход от отвън и единствена посока, която да бъде следвана… Камъните? Колоните. Разбира се!
Страничните пътища вероятно се използваха за достигане до отделните камъни. Макар че, защо някой би искал да го прави си оставаше загадка.
Порази ме внезапно, че съм бил на същото това място дълго време, скитайки се през пустошта на собствените си мисли.
Седнах. Огледах се диво.
— Къде е Нараян Сингх? — попитах. Бях сам, с изключение на Тай Дей. Нямаше свидетелство кръгът да е бил посетен от някой друг. Къде беше цялата измет?
— Ти се събуди — каза Тай Дей. Хората наистина звучат глупаво, когато са хванати неподготвени, и заявяват очевидното.
— Къде са всички?
— Ти не се събуждаше. Тръгнаха без теб — което означаваше и без него. — Освободителя каза, че ще те вземе на връщане. Изглеждаше притеснен.
— Не го обвинявам. Обезпокоен съм. Помогни ми да стана.
Коленете ми не държаха. Което обаче не продължи дълго.
— Храна? — изграчих аз. Самостоятелното бродене в призрачния свят не беше толкова натоварващо, колкото с Пушека, но пак ме изцеждаше.
— Те взеха всичко. Почти. Успях да открадна малко.
Неговото „малко“ в действителност представляваше огромно количество по стандартите на Нюен Бао. Онези хора процъфтяваха с две зрънца ориз и гнила рибена глава на ден. Той каза:
— Бяха щедри с водата — държейки две манерки, обясни: — Валя, докато ти спеше.
— Какво? — измърморих между хапките. — Кога? — Там, където бях, аз не осъзнавах времето.
— Валя. Водата изглежда се стичаше в кръга и тук образува локва. Без да увреди защитните бариери. Ще ги чакаме ли тук? — той прозвуча обнадеждено.
— Не. Трябва да видя капитана веднага.
Тай Дей демонстрира едно от своите изразителни изсумтявания. Сметна, че ми липсва мъдрост.
Ние двамата можехме да изминем голямо разстояние по-бързо от тълпата напред. След няколко часа успяхме да различим малка група в далечината.
— Какво, по дяволите, правят? — попитах аз. Очите на Тай Дей бяха по-добри от моите.
— Изглежда предават неща от човек на човек.
Така беше, наистина. Забелязахме го, когато се доближихме. Един човек стоеше, възседнал нещо. Той пое една нещастна коза от друг, по-близо до нас на пътя, и я предаде на трети, от другата му страна. Тази коза изглеждаше последното нещо, нуждаещо се от препредаване. Мъжът откъм нас прескочи, докато другарят му от далечната страна помагаше на човека, стоящ разкрачен.
Аз виках и махах. Някой извика и ми помаха, но никой не остана да ме изчака.
— Проклетията е голяма — казах аз, имайки предвид крепостта. Сега, когато бяхме близо, тя като че ли нарастваше с всяка стъпка. Беше изградена от черен базалтов камък, по-тъмен от околната равнина. Изглеждаше в доста лошо състояние.
— И май не е незасегната от земетресенията.
Тай Дей изсумтя. Още беше изнервен.
— Ето какво са прескачали. — В равнината имаше пукнатина. Простираше се във всички посоки докъдето поглед стига. Никъде не изглеждаше да е много широка, макар и най-тясна на мястото, където хората от Отряда бяха пресекли. Там процепът беше три стъпки. Нашите бяха прехвърлили над нея дори каруците. Далеч нататък части от крепостната стена се бяха сринали и изсипали в дупката. Камъкът изглеждаше паднал наскоро и предположих, че е разрушението, на което станахме свидетели. Очевидно имаше и няколко по-стари срутвания. Като хипотеза бих казал, че най-старото се е случило в деня, когато усетихме земетресението преди доста време в Талиос.
Тай Дей и аз бяхме твърде стари за подскоци, освен когато се налагаше. И не изгубихме никакво време. Прескочихме пукнатината, преди хората с козата да се изгубят от поглед около извивката на стената. Единият беше Свещаря, а другият — Хриптящия. После Хриптящия щеше да разказва с досадни подробности.