— Престанете да се бутате отзад! — сопнах се аз. Братовчедите на Тай Дей ме блъскаха напред, като се промушваха през входа. — И по-тихо. Опитвам се да слушам. — Звуците идваха отнякъде. Те обаче рикошираха в обширното празно пространство, което правеше определянето на посоката невъзможно.
Уилоу Лебеда прошепна:
— Знаех си още първия път. Нямам работа тука — и той имаше право, със сигурност, както щях да науча не след дълго.
— Тихо. — След миг се запътих в посоката, от която предположих, че идват гласовете.
107
Чух Господарката, Знахаря, Кофата, Хагоп, Мускуса, Лофтус, Лонго и Клетус — всички те бодро ангажирани във вулгарен спор. Между тях нямаше един естет. Когато ги застигнах, открих цялата стара банда, скупчени в грозна буца. Бяха довели със себе си дори Оплаквача, Дългата сянка и Ловеца. Оплаквача и Дългата сянка се намираха извън клетките си. Дългата сянка беше под опеката на Кинжала и Бесния Корди. Оплаквача изглеждаше нащрек, но Дългата сянка не беше повече от олигавен зеленчук. На Прабриндрах Драх беше възложено да наблюдава и подпомага Оплаквача.
Няма значение. Приближих Стареца, където той и Господарката клечаха, взирайки се през пукнатина в стената в нещо, което, предполагах, не беше предназначено за гледане. Знахаря погледна назад, за да види кой напира към него.
— Къде е Нараян Сингх? — попитах аз.
— Той е… — смутен, празен поглед обхвана лицето му. Беше трудно да се види, разбира се. Цялата тълпа разполагаше само с една горяща факла за осветление. Лонго я държеше, а той стоеше на около двайсет крачки. Но все пак можех да видя Знахаря достатъчно добре, за да забележа как изведнъж доби вид на ударен по главата с дръжка от топор.
Обърнах се към Господарката:
— Ти ми кажи. Къде е Нараян Сингх? Не беше ли един от любимите ти затворници? — Нямаше ли да сме приключили с тази гад много отдавна, ако зависеше от глупак на име Мъргън?
Господарката само ме зяпаше. Имах чувството, че иска да си сложи отново шлема на Отнемащия живот и да ме фрасне по главата. Но тя остана силна. Продължаваше да отбягва старите си навици.
— Забравих дори, че съществува — каза Знахаря. — Как е могло да се случи?
Господарката пристъпи към мен.
— Какво става? Какво направи Сингх?
Щракнах с пръсти.
— Избяга. Нападна чичо Дой. С черен румел. Откри скривалището на Ловеца и освободи Дъщерята на нощта. Сега са далече и вероятно вече кроят планове как да се върнат в играта.
Пръстите на Господарката опипаха кръста й, после затърсиха ляв ръкав, който не съществуваше. Докато носеше броня, нямаше къде да скрие пособие на Удушвач. Изненаданото й изражение я накара да изглежда много глупаво. Такива неща не й се случваха!
Ловеца на души, макар и по-далеч от Лонго и неговата факла, ме чу съвършено добре. Тя издаде нечленоразделен звук, който трябва да беше бяс, и започна да се мята върху носилката си. Изглеждаше в ужасно добра форма за някой, който е бил овързан и със запушена уста от три дни.
— Мисля, че майката на Измамниците направи бърз удар — казах аз. Повтарях си, че трябва да си затворя устата за малко. Знахаря беше толкова ядосан, че трепереше.
Господарката се справяше по-добре. След дълга, гневна въздишка, ненасочена специално към някой, тя се наведе и загледа през пролуката отново. Приведох се и аз. Отвъд нея имаше намек за червеникава светлина. Тя каза:
— Сега той е белязан. Може да бъде намерен. Ще се справя с това, когато се върнем в лагера. Този път ще приема съвета ти — изведнъж разтърси буйно глава, сякаш се опита да я прочисти. — Тя е коварна. Не мислех, че може да ми го причини. Хайде — тя се мушна през пролуката в стената.
— Ей, ти! Вземи това! — Кофата бутна знамето в ръцете ми. Бях се престорил, че не забелязвам, че го носи той. — Между другото, къде, по дяволите, беше?
— Успах се.
Знахаря премина след Господарката. Няколко други момчета мислеха да потеглят. Никой не бързаше, обаче, така че набутах върха на знамето в дупката и се запромъквах след него.
Знахаря имаше малък проблем. Беше голям човек. А на мен ми беше още по-трудно, защото навлязох в пукнатината с дълъг прът.
Тай Дей сграбчи знамето отзад по същото време, по което Знахаря хвана предния край. От едната страна дърпаше единият, другият тикаше от противоположната, а аз бях смазан в средата. След като повиках малко и си измъкнах задника, върнах си контрола над проклетото знаме и използвах възможността да огледам наоколо.