Тя е тъмата, добре.
Бях обграден от жени — хора, божества и полубогини, всяка една, от които можеше да претендира за тази титла. Но точно сега мудната, тъпа стара Кина изглежда беше впила здраво всичките си нокти в прозвището.
— Тпур-р-р! — Стареца сграбчи рамото ми, спря ме само на няколко стъпки от това сомнамбулизмът ми да премине към непланирано гмурване в бездънна пропаст. Слаба алена светлина избликна оттам. Както и мустаче мъгла. Но тази пролука само проблесна, преди вниманието ни да бъде приковано към причината за суматохата.
Сега можех да добия ясна представа какво се бе отместило, следвайки онова последно гъделичкане на земния трус.
— Факли! — изревах аз. — Донесете някаква светлина. Запалете още факли. — Те имаха още много, братята, но бяха пестеливи. — Това е голям, широк и стар дървен трон — онова, което не успях да се накарам да добавя, бе, че широкият стар дървен трон съдържаше голямо старо човекоподобно тяло, приковано към него със сребърни кинжали. Тронът и тялото се държаха в равновесие над бездна, безмилостно осветена от червена светлина. Исках факли, така че да мога да видя тялото по-добре. Мислех, че очите му бяха отворени и не ми се щеше това да е истина.
— Какво, по дяволите, е това? — попита някой. — Гигант?
Тай Дей, таящ се в моята сянка, както винаги, изплю бързо изречение на Нюен Бао. Не разбрах нищо, освен обвинението „Кокален воине“.
— Какво каза точно?
— Това може да е голема Шиветия, Каменен войнико. — Защо споделяше тези стари неща точно сега?
— Шиветия? — знаех какво представлява големът. Изкуствен човек, обикновено направен от глина. Според някои митологии всички ние произлизаме от такива божествени фигурки.
— Това е мит на гуни, Войнико на тъмнината. Кади, или Кина, когато била млада, воювала с всеки. Тя толкова отслабила Властелините на светлината, че Господарите на мрака видели възможност да ги победят и изпратили армия от демони да ги нападнат. Битката вървяла толкова зле за Властелините на светлината, че бог Фретиниал, за който понякога се смята, че е бащата на Кина, помолил Кина за помощ. Тя се съгласила, но поради свои си причини. В последната битка в каменната равнина Кади ставала все по-голяма и по-силна всеки път, когато поглъщала някой от демоните.
Част от митологията, която знаех. Измежду многото други. Някои версии твърдяха, че Кина била специално създадена за последната голяма битка с демона воин, изпратен от Господарите на мрака. Според други тя била създадена от демона Ранашия, който се маскирал като Фретиниал, и се свързал с Мата — една от формите, които богинята майка приема в митовете на гуни. Но други настояват, че Кина изобщо не произхожда от мита на гуни, а е могъщ външен натрапник, с който трябва да се съобразяват, макар че предпочитат да не се сещат за нея.
Ключовата история бе доста простичка. Отчаяните богове избрали да се бият срещу злото със зло и накрая собственото им оръжие се обърнало срещу тях. Създателят, или бащата на Кина успял накрая да я подлъже да заспи, след което тя станала затворник, докато нейните почитатели успеят да извикат Годината на черепите. Годината на черепите беше нещо, което щеше да настъпи. Нямаше как да бъде предотвратено. Макар и Кина да беше заспала и затворена, мъничка струйка от нейната същност изтичаше и оставаше в света, направлявайки хората, които щяха да допринесат за края на света. Но това можеше да бъде предотвратено за неограничено време чрез усилията на добри и справедливи хора.
— След като разбрали как сами са се проклели, другите Властелини на светлината заповядали на Фретиниал да изработи демон от глина и да го съживи с къс от собствената си душа, така че вечно да бди. Назовали голема Шиветия, което означава Безсмъртен. Предполагало се Шиветия да пази завинаги входа към мавзолея на Кади. Никога не съм чувал нещо за приковаване на Шиветия, но дори боговете са жестоки и непрощаващи, Кокален воине.