Смъртта е вечност, вечността е камък. Камъкът е мълчание. Камъкът не говори, но помни. Дълбоко в тъмното сърце на сивата крепост стои масивен трон от проядена от червеите дървесина. Той се е наклонил и се е килнал драматично. Тъмна форма се е свила на трона, заключена в омагьосана дрямка, прикована със сребърни кинжали, проболи крайниците й. Някога безстрастното й лице е изкривено от агония.
Фигурата поема дълбоко дъх. Тишината отстъпва на силен, бавен, тътнещ звук.
Това е някакво безсмъртие, но неговата цена е заплатена с диамантите на болката, с цели кофи съкровища. През нощта, когато вятърът вече не вее и повече не пропълзяват малки сенки, крепостта възвръща тишината си.
Тишината е камък. Камъкът е вечност. Вечността е смърт.
12
На юг от Светлосянка, където не срещнахме никаква съпротива, земята се надигна и обрасна с прещип, стана камениста и набръчкана като лицето на моята тъща. Снегът проблясваше навсякъде, където слънчевите лъчи попаднеха случайно. Дърветата растяха разпръснати, но бяха от вид, който инатливо съхраняваше плодовете си през зимата. Те бяха жилави и сухи, но ставаха толкова по-вкусни, колкото повече се отдалечавахме от цивилизацията и всяко място, където можехме да се снабдим с храна. Пътят, който капитанът настояваше да следваме, едва ли някога е бил подготвян. И нямаше никакви плавателни водни пътища, по които баржите да превозват продоволствия.
Водехме със себе си добитък. Животните не можеха да се изхранват добре без растителност. Онези от нас, които искаха да ядат месо, можеха да глозгат жилавата им плът. Но ние едва започвахме и аз вече бях убеден, че Знахаря е направил погрешния избор, нападайки сега.
Онези от войниците, които бяха вегетарианци, страдаха ужасно.
Сутрешният вятър хапеше остро. Това определено не беше сезон за пътешествие. Можеше накрая да се озовем в истинска беда, ако Могаба ни забавеше дълго.
Това вероятно е добра стратегия за него. Просто ни задържа в Чарандапраш, докато се съберат всичките ни сили, с всичките им лагерни последователи, а после ни блокира там, докато изразходваме всичките си ресурси. После ще избие гладуващите останки, докато се опитват да избягат. Макар и никога да не го е споменавал с толкова много думи, част от плана на Знахаря беше да се снабди с припаси, като конфискува провизиите, които Могаба бе оставил за своите. Сега капитанът много разчиташе на скорошна победа, колкото и предпазливо да говореше.
Беше ни поставил в положение, където нямаше никакъв друг избор.
Областта около Светлосянка бе останала просперираща дори след земетресението, но това вече бе четвърти тежък мартенски ден зад нас. Нашите фуражири изяждаха половина от онова, което успяваха да съберат.
Дългата сянка все още не вярваше, че настъплението ни е истинско. Определено му беше трудно да си представи умове, работещи различно от неговия собствен. Самият Могаба питаеше съмнения, макар че Измамниците и собствените му агенти продължаваха го информират за всичките бедствия, стоварили се на Господаря на сенките. Няколко от порутените от земетресението градове и селища направиха не повече от символични опити за съпротива. Капитанът беше избрал добре своя момент, поне от емоционална гледна точка.
Тъмните сиво-индигови планини обхващаха южния хоризонт. Чарандапраш се намираше само на няколко дни. Капитанът забави напредъка ни до много бавно темпо, така че войниците да имат повече време за ловуване и набавяне на фураж. Нашата част започна да се събира с все по-големи и по-големи сили. Конницата на Могаба все още не изглеждаше много склонна да се бие. Пред нас понякога се издигаха валма от пушек, когато отстъпващият обоз на врага не успяваше да се оттегли достатъчно бързо, за да избяга от конниците ни.
Щабният ни фургон продължаваше по пътя. Сега сякаш навсякъде около него лежаха трупове. Те бяха на всякакви хора, неколцина, от които на наши другари.
Знахаря ме изгони от каруцата на Едноокия. Забранено ми беше да влизам вътре, докато бяхме в настъпление. Така че следвах пътя, покатерен върху онзи гигантски черен жребец, неизменно носейки знамето на Черния отряд. Гарваните постоянно изобилстваха наоколо. Очаквах Ловеца на души, където и да получава своите доноси, да се забавлява истински. Знамето беше пригодено от флага, връчен ни от нея преди десетилетия, онзи с огнедишащия череп.
Чичо Дой вървеше до мен. Той носеше копие, както и Пепелявия жезъл — неговата свещена сабя. Чичо бе поел работата на телохранител, докато Тай Дей съпровождаше майка си. Ние двамата първи попадахме на всички трупове наоколо.