Достигнах доста близо до подозрението, което изпитвах от времето, когато за първи път прочетох тома от аналите, написан от Господарката.
Възможно ли беше тя все още да е инструмент на онази Майка на нощта? Вероятно несъзнателно?
Чичо Дой и Тай Дей се навъсиха подозрително, когато им казах, че отново ми е зле и за известно време ще пътувам в каруцата на Едноокия. Сигурен бях, че чичо Дой знаеше за присъствието на Пушека в каруцата и искаше да разбере защо изпадналият в кома магьосник е толкова важен за нас, че да го мъкнем по време на война. Обаче той не ме притисна. Остана безчувствен пред изпитателния поглед на Знахаря.
— Какво правиш, хлапе? — попита Едноокия, докато се покатервах на каруцата. Прозвуча потиснато. Вероятно Стареца добре му е посдъвкал задника. Отново.
— Пропусна големия купон през миналата нощ.
— Едва ли, и мога да ти кажа, че съм дяволски стар за такива лайна. Ако Знахаря не ни натири дяволски скоро в Катовар, ще напусна и ще се хвана с отглеждане на праз.
— Имам малко добро семе за ряпа. И за зеле. Може да използвам някой с опит…
— Да работя за теб? Глупости. Както и да е, знам къде мога да се сдобия евтино с добра земя. Нагоре в Дожар Прайн. Може да взема Гоблин с мен, за да има кой да копае земята.
Той просто си бърбореше глупости и двамата го знаехме. Подсказах му:
— Ако искаш да свършиш голяма работа, ще ти е нужна помощта на добра жена. Моята тъща наистина много ще се радва да се омъжи отново.
Кисел, Едноокия ми отвърна:
— Всичко това го замислях, за да уредя Гоблин с нея. Щеше да е моят шедьовър за всички времена. Но той трябваше да тръгне и да изчезне.
— Боговете просто си правят шибана шега, нали?
— Стига глупости. Трябва да поспиш. Изглеждаш, сякаш си бил на крак през цялата нощ. И ставаш малко сприхав.
Като демон, призован от споменаването на името й, майка Гота пристигна, клатушкайки се като патица от страната на каруцата, където беше Едноокия. Той изпсува от изненада. Аз си поех въздух. Предполагаше се тя да е много далеч назад по пътя.
Но също така се предполагаше, че и Тай Дей се е върнал назад, за да се възстанови.
Старата жена влачеше толкова много снаряжение, че приличаше на търговец на оръжие. Тя ме погледна. Обичайното й свирепо мръщене липсваше. Усмихна се на Едноокия, показвайки ни всичките си липсващи зъби.
Едноокия ме погледна с безнадеждна молба.
— Боговете не разбират от шеги. Дори от най-малката, нито веднъж. Не го стряскай, хлапе. Намислил съм как да го закова, но той не е тук, за да си изсърба супата.
Игнорирайки жената Нюен Бао, Едноокия се настани на мястото на водача и изплющя с камшик.
Не изгубих повече време. Разположих се удобно и се отдадох на бродене с призрака.
Харесвам думата „втрещен“. Звучи точно като онова, което означава.
Имаше адски много втрещени около Могаба, когато пристигнах. Той и неговият екип бяха получили несвързан доклад от Оплаквача, който не беше точно в добро състояние, когато достигна Чарандапраш. Оплаквача и неговият килим бяха ударени от стрелците на Господарката.
Важна подробност беше, че Оплаквача и Господарят на сенките бяха подготвили среднощното веселие, без дори да се консултират с Могаба. Той беше ядосан по начина, по който генералите винаги се вбесяват, когато пренебрегват уменията им.
Силите на Кинжала се бяха присъединили към тези на Могаба. Знахаря бе споменал, че трябва да ги разцепим, но въпросът не получи развитие. Нямаше време за планиране и създаване на достатъчно силна бойна група. Обикновено шефът успяваше да различава желаното от възможното, независимо от собствените си чувства.
След пристигането си Кинжала оглави дивизията, формираща левия фланг на Могаба, което значеше, че той ще бъде лице в лице с Прабриндрах Драх, когато се сблъскат армиите. Беше интересно да се отбележи, че всичките командващи от основната сила на Господаря на сенките, наред със самия генерал, бяха дезертирали от нас.
Всички те бяха компетентни войници, но аз се съмнявах, че Дългата сянка го е грижа. Това, което имаше най-голямо значение за него, бе да бъдат силно мотивирани да избегнат поражение и плен.