Лутах се пред Наблюдателницата, за да съм там, когато Оплаквача докладва от фронта. Би трябвало да е забавно. Дългата сянка се превръщаше в беснеещ с пяна на устата луд, когато нещата наистина се проваляха.
Трябваше да наглася позицията си във времето съвсем леко, за да наблюдавам пристигането на пищящия магьосник върху килим, който представляваше движещи се вкупом дупки, задържани заедно от шепа нишки. Беше истинско чудо, че не се е разпаднал под него.
Дългата сянка слушаше доклада на Оплаквача. Беше ядосан, но не обвини пискливия си съюзник. Което изглеждаше странно. Дългата сянка не беше някой, поемащ много вина върху себе си. Оплаквача отбеляза:
— Този път тя беше на крачка пред нас.
— Дали някоя от твоите придобивки преживя схватката? — Схватката?
— Не.
— Тогава е време да задържим сенките зад Данда преш. Засега ще ги използваме само за комуникации и разузнаване. Какво стана с тъкачите? Измъкна ли се някой?
— Няма оцелели. Не успях да ги пренеса.
— Отлично.
Беше плашещо. Дългата сянка винаги се справяше с лошите новини, превръщайки се в беснеещ луд.
Оплаквача каза:
— Използвайте пестеливо все още живите. Наредете им да започнат да преподават занаята си на всеки, имащ капацитет да го овладее. Ако вашият могъщ генерал се провали и Отрядът нахлуе в Чарандапраш, тъкачите на сенки ще бъдат безценни — Дългата сянка изсумтя, нагласяйки маската си.
— Познаваш жената. Сенджак. Има ли тя силата да разбие нашите армии?
— Притежаваше я в древни времена. Възможно е сега да е достатъчно силна. Освен ако не отидем там и не се заемем с нея, докато войниците ни изтребват нейните.
Стори ми се интересно, че вярват как на Господарката е поверено командването — независимо каква картина им представяхме. Вероятно защото Оплаквача е бил неин подчинен от толкова отдавна, почти неин роб. Той сигурно не беше способен да я смята за нещо по-малко от господарка. Изглежда също не успяваха да осъзнаят факта, че нашите по-добре мотивирани войници надвиха техните напълно нормално, без какво да е магическо, мистично или божествено съдействие.
Дългата сянка попита:
— Много ли са тези, които идват насам?
— Да. Макар и да са малко отпаднали след последното упражнение. Мнозина са лагерни придружители, изнемощели от живот по земи, вече претършувани от военни фуражири.
Така беше. Не всички, които пътуваха с нас, бяха войници. И независимо колко земеделска работа бяхме свършили, последният етап от пътуването преминаваше през безплодни земи.
— Но тяхната армия е по-голяма?
— По численост, да, незначително. Но се състои от не дотам дисциплинирани войници. Всички свидетелства говорят, че тя извършва кампанията от политическа целесъобразност. Талианското духовенство се е възстановило от удара, който тя му нанесе преди четири години. Започнали са да я изпитват. Тя просто им отвлича вниманието. Шпионите на Сингх докладват, че всички талиански благородници очакват тази кампания да завърши с поражение.
— Почини си. Приготви другия килим. Ако се налага да отида там, тогава ще трябва да поема целия риск. Искам да пристигна, преди Могаба да умре от нетърпение да се сбие с враговете си.
Дори сега, след като природният катаклизъм забави строежа на Наблюдателницата, Дългата сянка беше решен да печели време, вместо да предприеме офанзива.
Не съм военен гений, но съм чел наличните анали няколко пъти. Никъде не открих да се споменава за някой, който е спечелил война, седейки на задника си.
Колкото и да го ненавиждам лично, мога да изпитам професионално съчувствие към Могаба. За около петнадесет секунди. Преди да му резнем гърлото.
17
Пушека изглеждаше невъзмутим и спокоен след посещението ми на Наблюдателницата, така че напуснах призрачния свят за време, достатъчно да напълним стомасите си с храна и вода. Пушека беше много мръсен. Едноокия не прояви склонност да спре и да го почисти, така че аз имах честта, докато каруцата скрибуцаше и подскачаше, и ме мяташе насам-натам. Приключил с неблагодарната мръсна работа, реших да се облекча, преди да пострадам от подобно неловко положение, докато бродя отвъд. Беше се случвало преди.
Открих цялата банда Кай да се тътри упорито на разстояние един хвърлей от каруцата. Едноокия ми се начумери отвисоко. Не му се нравеше да се навъртат толкова близо. Особено Гота, която продължаваше да пробва да завърже разговор. Аз се ухилих и се насочих към храстите.