Открих Жената и жужах около нея като невидим комар, напред и назад във времето, пъхайки дългия си нос във всеки неин разговор, с изключение на онези с Бесния Корди, когато никой друг не беше наоколо. В повечето случаи.
Чух достатъчно, че да знам, че Бесния е използван. Но това беше употреба, която мъжете изтърпяваха охотно, най-малкото за известно време.
Нейните разговори с неколцина висши жреци бяха интересни, макар и никога така ясно формулирани, както ми се искаше. Радишата беше израснала в двореца, където рядко се среща откровеност и където — и в най-добрите времена — хиляда заговора, големи и малки, бяха в ход всеки ден. А и там винаги имаше уши, нетърпеливи да уловят всичко изказано.
Тя не планираше да удържи на думата си пред капитана и Отряда. Изненада! Изненада! Като всички други, Жената беше сигурна, че зимната кампания на Знахаря е или тактика, изобщо ненасочена към Господаря на сенчестите, или проведена наистина, ще доведе до разгром на талианската армия. И това въпреки нашите победни завоевания пред лицето на сигурно поражение при няколко по-ранни случаи.
Вероятно ще успеем да я накараме да съжалява, че се е захванала с интриги, които не са по силите й.
Какво? Други въпроси, нуждаещи се от изследване? Гоблин? Той би могъл да се справи, без да надничам през рамото му.
От чисто любопитство и понеже все още не бях готов да се завърна към света, аз проследих всеки от моите роднини през последните няколко седмици. Не научих нещо, което да подкрепи параноята на Стареца. Но те бяха предпазлив народ, просто трима сред хора, на които Нюен Бао нямаха причина да вярват или обичат. Тай Дей и чичо Дой говореха много малко за каквото и да било, точно както постъпваха, когато бях наоколо. Майка Гота също си оставаше същата. Просто се оплакваше от други неща.
Мнението й за мен не беше много ласкателно. Почти не изминаваше час, без да използва възможността да прокълне майка си, задето ме е поискала във фамилията Кай.
Имаше моменти, когато и аз съвсем не обичах Хон Трей, убедила всички от семейството да ме приемат.
Какво би трябвало да видя сега? Все още не бях готов за връщане. Нараян Сингх и Дъщерята на нощта? Те бяха в Чарандапраш с Могаба, събирайки жалките остатъци от култа на Измамниците под знамето на Господаря на сенките. Там не можеха да направят кой знае какви бели. Значи Господарката. После ще докладвам на капитана. Не бих я проследявал специално, но където и да беше тя, винаги беше вероятно да открия някой, когото Отрядът трябваше да държи под око — като Прабриндрах Драх или Уилоу Лебеда.
Принцът не беше в лагера на Господарката. Той бе способен да позволи на дълга да отхвърли самозалъгването. Принцът се занимаваше с делата на собствената си дивизия.
Чарандапраш вече изобщо не беше толкова далеч. Покрай езерото, след няколко хълма и долини щяхме да бъдем там, вторачени през каменистата равнина в устието на единствения на практика проход през Данда преш.
Лебеда беше близо до Господарката, разбира се. Той изглеждаше разтревожен, независимо дали превъртах назад през дните или оставах да кръжа сега. Господарката си имаше проблеми, които не би споделила с него или никой друг. Тя изглеждаше, сякаш изобщо не е спала. Знаех, че и в най-добрите си времена се нуждае от много малко. Точно сега изоставянето на съня по този начин, докато се приближавахме към нашия най-важен сблъсък през тези години, който би могъл да стане определящо събитие в историята на Отряда, подсказваше, че тя изобщо не вярваше в бъдещето.
Обаче преходът през времето наистина ми даде едно-две указания. Тя действително работеше, без да спи. И когато и да се опитваше да дремне, не си почиваше добре. Изглежда имаше сънища, така грозни като някои от собствените ми.
Поради някаква причина гарваните никога не се доближаваха до нея. Но винаги бяха наоколо, някак на разстояние, наблюдавайки.
Господарката не беше интересна. Не правеше нищо друго, освен да работи. Вече не си правеше труда да изглежда съкрушително красива, за разлика от своята сестра. Дали и тя, като повечето жени, ставаше повлекана, защото си имаше мъж?
Ако питате Лебеда, тя си беше хубава винаги. Дори и след четири години, без какъвто и да е късмет той изглаждаше щастлив да се влачи след нея, използвайки назначението си за командир на дворцовата стража като извинение да остава близо до фронта.