Не ми се харесваше, но не виждах реална причина да вярвам, че са прекалено самоуверени.
Все пак всичките тези огнени кълба и факли бяха насърчителни.
Огромната маса в движение, там, навън, беше вдъхновена от Черния отряд. И без усилие си спомням, когато бяхме седем — най-отблъскващата банда главорези, стъпвала някога на земята. Това беше едва преди пет години. Триумф или провал, тътенът от тази кампания щеше да оцелее в аналите.
Върнах се в плътта си и заспах отново. Когато се събудих, нашият авангард вече приближаваше равнината на Чаранда̀праш. Мъглата запълваше всички ниски места и дерета.
20
Спряхме насред голяма гюрултия. Надигнах се от каруцата.
Мъглите се бяха превърнали в обвиваща всичко пелена. Хората с факлите се блъскаха насам-натам, огньовете им проблясваха като омагьосани светлини. Никой не ми обърна внимание. Бяха се събрали всички армии и сега светът изглеждаше пренаселен.
Появи се Знахаря.
— Изглеждаш напълно разбит — подхвърлих му аз.
— Задникът ми така се влачи, че петите ми се удрят в него. — Той се качи във фургона, провери Пушека, настани се и затвори очи.
— Е?
— Какво?
— Тук си. Защо дойде? И какво става с проклетите ти домашни любимци? Наблюдават ли?
За момент си помислих, че е успял да заспи набързо. Знахаря не отговори веднага. Все пак пророни:
— Крия се. От птиците също. Едноокия ги прогони — около две минути по-късно той додаде: — Не ми харесва, Мъргън.
— Какво не ти харесва?
— Да бъда капитан. Искам да можех да си остана летописец и лекар. Има по-малко напрежение.
— Справяш се добре.
— Не и според онова, което чувам. Ако не бях капитан, нямаше да си имам и никакви дългосрочни грижи.
— Ужас. Аз пък си мислех, че си открил призванието си, като сецваш лайното на всички.
— Всичко, което някога съм искал, е да си отидем вкъщи. Но те няма да ми позволят.
— Съвсем сигурно е, че никой изобщо няма да ни отвори всички врати. Особено Радишата. Изглежда напоследък много се замисля какво да прави с нас.
— Би трябвало — той се усмихна. — И аз не съм я забравил — замълча за момент, после каза:
— Ти се занимаваш с аналите. Коя е най-кървавата каша, в която сме се набърквали някога?
— Предполагам, че е точно тук. Съвсем в началото, преди четиристотин години. Но е само загатнато в оцелелите анали.
— Историята може да се повтори. — Не изглеждаше въодушевен. Изобщо. Той не беше кръвожаден човек. Нито пък съм аз, въпреки омразата, която ме беше обсебила. Но моята съвест си има слепи места. Искам да видя няколко хиляди злодеи да страдат заради случилото се на Сахра.
Знахаря попита:
— Знаеш ли някакъв начин да установим автентичността на изгубените анали, които върна от Ловеца на души?
— Какво? — Какъв страшен въпрос. Никога не ми се бе случвало преди. — Казваш, че е вероятно да не са истински?
— Не можах да ги разчета, но успях да видя, че не са оригиналните. Те са копия.
— И вероятно не разказват истинската история?
— Пушека вярваше на всяка дума в аналите, които имаше. И устните разкази подкрепяха неговата позиция за Отряда като за епохален ужас, макар и да не се знаеха всички подробности. Но трябваше да се чудя, защото нямаше никакви съвременни сведения от независими наблюдатели.
— Случило се е нещо. Дори и тези книги, с които разполагаме сега, да са фалшификация. Какво мислиш?
За момент Знахаря изглеждаше уморен от борбата.
— Мъргън, става нещо, което е по-голямо от теб, мен, Господарката, талианците, Господарите на сенките и всичко това. Случват се странни неща и не изглеждат правдоподобни по никакъв начин. Започнах да се чудя, когато ти продължаваше да пропадаш в миналото.
— Мисля, че Ловеца на души има нещо общо с това.
— Може и да има. Тя е намесена навсякъде другаде. Но не смятам, че в нея е цялата работа. Мисля, че всички ние — дори Ловеца на души — сме манипулирани. И започвам дори да подозирам, че това продължава от векове. Че ако имахме истинските първи томове от липсващите анали и можехме да ги прочетем, щяхме да видим себе си и случващото се по напълно различен начин.
— Дали намекваш за онова, което Господарката разказва в нейната книга? Кина? Защото я видях самият аз, няколко пъти, докато бродех отвъд с призрака. Или онова, което мислех, че е тя, основавайки се на мита и написаното от Господарката.