— Кина. Да. Или нещо, което иска да си мислим, че е Кина.
— Не е ли едно и също, що се отнася до нас?
— Хм. Мисля, че тя сънува онези кошмари отново.
Така смятах и самият аз.
— И на мен ми се стори така. Тя изглежда все по-изнемощяла.
— Много мислих върху това по време на пътуването ни дотук. Няма много работи за правене, освен да мислиш, докато яздиш по цял ден. Моето предположение е, че нещата са започнали да се развиват твърде бързо за Кина. Тя е създание, свикнало дълго да оформя бавни сенчести игри, манипулации, чието разгръщане може да отнеме десетилетия. Вероятно дори поколения в нашия случай. Нейната голяма схема може да отвежда много назад, преди древните ни братя да са тръгнали на север. Но сега ние се прибираме у дома след странстване и всичко се случва твърде бързо за нея. Колкото повече опитва да направлява събитията, толкова повече шамари получава.
— Например?
— Като онова, което стори на Пушека.
— Аз бях убеден, че е дело на Ловеца на души. — Макар и също да нямаше никакво свидетелство, по което да й го припишем.
— Предполагам, че също е възможно. Може дори и двете да са го преследвали и да са се натъкнали една на друга по пътя си.
Припомних си, каквото можах, за инцидента от книгата на Господарката. Реших да го стиковам с моята теория за Ловеца на души. Митологията на Измамниците не присъждаше на Кина такава способност да навлиза в обикновения свят. Целият смисъл на култа беше да създаде време на толкова драматичен ужас, че преградите, спиращи Кина да засегне света ни, да могат да бъдат съборени от нашата страна.
Обясних го.
Знахаря само сви рамене.
— Чувал съм за това. Почти съм сигурен, че не се е предполагало да остане какъвто и да е Черен отряд след Деджагор. С изключение на Господарката. Тя е единствената, която се е смятало, че ще оцелее. И на нея щеше да й дойде редът, когато Удушвачите вземат нашето дете.
Обмислих го.
— Ако онзи момък Рам не си беше паднал по Господарката…
— Това е щяло да бъде краят на всичко. Кина щеше да получи своята Дъщеря на нощта от тази страна и началото на Годината на черепите да настъпи, без да й попречи никой.
Изглеждах заинтересуван. Струваше ми се лесно. Беше. Искаше ми се той да продължи нататък. Преди да приключи, вероятно щях наистина да имам някаква идея защо е направил всичко, което бе сторил.
Знахаря додаде:
— Непредвидени карти объркаха ръката на Кина.
— Непредвидени карти? Имаш предвид Ловеца на души?
— Тя е най-голямата. Но тук е Оплаквача, беше и Видоменителя и все още някъде навън е чиракът на Видоменителя. Всички те не са част от плана.
Това беше хипотеза. Тя се простираше далеч отвъд всякакви мисли, които ми бяха хрумвали. Или в различна посока.
— Бъди внимателен, Мъргън. Не губи връзка с чувствата си. Не позволявай броденето с призрака да те съблазни. Това нещо ни манипулира чрез нашите емоции.
— Защо трябва да се безпокоя? Аз просто записвам нещата.
Отговорът му беше потаен.
— Знаменосецът би могъл да е много по-важен от Дъщерята на нощта преди всичко това да приключи.
— Как така?
Той промени темата.
— Да си издирвал форвалака напоследък? — Имаше предвид видоменителя, хванат в капана на животинска форма, чирака, който спомена преди малко.
Помислих и му отговорих:
— Търсих го няколко пъти, но не съм го виждал след последното ми завръщане при клането на Ведна-Бота.
— Разбирам. Не бързай, но когато ти се отдаде възможност, открий къде е сега. Няма как да имаме тоя късмет да се е оставила да я убият.
— О, не, съвсем си е жива. Едноокия казва, че тя е точно там, в пустошта, следвайки ни. Говорихме за нея миналата нощ. Той е убеден, че единственият смисъл на живота й е да му отмъсти задето уби Видоменителя, преди да я научи как да си възвръща формата.
Знахаря се подсмихна.
— Да. Бедното старо момче. Някой ден ще открие, че не е центърът на вселената. Да можеше всичките ни изненади да са толкова невинни, а тези за Могаба да са същински изкормвачи — той отново се подсмихна, злорадо. Докато слизаше от каруцата, Знахаря подхвърли:
— Почти е време за представлението.
За него сякаш войната беше предимно спектакъл и хвърляне на прах в очите, а не смъртоносни схватки.