Във войнишкия бизнес често сте онова, което си мислите, че сте.
Увереността води до победа.
Оплаквача не изпищя нито веднъж, докато наблюдавах. Дългата сянка не направи нито една гневна сцена.
Безпокояха се, разбира се, за Господарката, но човек би си помислил, че трябва да са по-притеснени.
22
Издигащото се слънце започна да стопява мъглата навсякъде, освен около нашия лагер. Вятърът беше лекичък бриз, повяващ от фланга на Господарката. Там пушеха огньове, които прикриваха лагера. Сенчестите можеха да видят само лагерните придружители, които бяха добре запасени да подхранват огньовете, и четирите дървени кули, издигащи се над дима и мъглата. Те бяха сглобени от купища части, докарани с баржи по река Нагир с много усилия и изобилие от добрите стари псувни.
Не разбирах. Какво ставаше тук? Нямаше да катерим никакви крепостни стени.
Познавайки Знахаря, проектът вероятно целеше да накара Могаба да се чуди какво става.
Потопих Пушека в дима. Дейността вътре не беше онова, което очаквах. Войниците спяха. Лагерните придружители бяха тези, които будуваха и щъкаха наоколо. Те подхраниха огньовете, монтираха кулите, утъпкваха по земята пътеки, водещи към позициите на Могаба, проклинайки мига, в който бе роден Знахаря. Не бяха тръгнали с армията, за да работят.
Войниците, които ги надзираваха, не бяха любезни. Стареца беше достатъчно умен, за да сформира трудовите екипи според религията, а после да им сложи за началници войници, които не споделят техните убеждения.
Някои детайли от плана на Знахаря бяха започнали да се проясняват, но нямаше как някой да успее да събере частите в едно цяло. Той не би допуснал цялата картина да излезе наяве и някой гений да я разгадае по нейните парчета.
Сега предизвикателството беше да запазим достатъчно дълго жив единствения човек, който знаеше плана, до… Ах, ти, Мъргън. Къде е доверието ти в Черния отряд?
То никога не е съществувало, освен като показност.
Ха. Тук беше Уилоу Лебеда, висок, рус и красив, полагащ по-големи усилия от мен да разбере. Интуицията можеше да му спечели точки пред Господарката. Но той мърмореше объркан пред своите спътници. Недалеч открих Господарката. Тя нехаеше за случващото се. Беше се съсредоточила върху работата. Заемаше позиция на върха на хълмче, което я издигаше над пушека. Взираше се в подстъпите, готова, ако другата страна пробва нещо.
Върнах Пушека в каруцата на Едноокия. Време за закуска.
— Дяволски дълго те нямаше, хлапе! — оплака се Едноокия. — Би трябвало да предприемаш по-кратки пътувания. Накрая ще вземеш да се изгубиш там, навън.
Всички продължаваха да ми го натякват. Това обаче явно не се случваше, така че собственият ми принос към тези страхове отпадаше.
— Случва ли се нещо интересно? — попитах.
— Тук се води война. Хайде, махай ми се от пътя. Дъртият пръдльо ми трябва, така че е мой ред. Ходи да се раздвижиш. Яж нещо. Направи му някаква супа, че да го нахраниш, когато приключа.
— Ти си го храни, когато свършиш, прилепски дъх. Това си е твоя работа.
— Наистина имаш проблем с общуването, хлапе.
— Дали ще опитаме нещо?
— Не. Извървяхме петстотин проклети мили посред проклетата зима, защото казват, че храсталакът тука е много готин за шишчета.
— Всички действат, сякаш са дрогирани.
— Може и да се окаже, че са. Не знам. Само така си мисля. Може и да греша. Разкарай се от пътя ми. Имам работа за вършене.
Димът беше ужасен. И ставаше още по-гъст близо до фронта. Няколко крачки — и имаше огромна разлика. След моя първи набег в онази посока, реших, че любопитството може да почака. Навъртах се около каруцата. Ядох, ядох и пак ядох. Употребих повечето от водата на Едноокия. Връщах си за начина, по който ме оскърбяваше.
Мислех си за Сахра. Знаех, че сега често ще се сещам за нея. Опасността си има начин да те накара да не спираш да мислиш за най-важните ти неща.
Близостта на Нараян Сингх също ме преследваше. Живият светец на Измамниците се намираше на по-малко от миля, стъквайки си свой собствен огън, докато Дъщерята на нощта гледаше сънено, добре увита срещу сутрешната хладнина и влага.
Пак започнах. По дяволите! Този кратък унес беше почти истински.
Не ме свърташе на място, докато чаках да се върна при Пушека. Исках да видя дали Сингх си правеше закуска. Трябваше да се откъсна от всички тези мисли за Сари.