Очевидно никой в семейството не бе починал от старост. Тази фамилия загиваше. Майка Гота нямаше да ражда повече деца. Тай Дей можеше да стане баща отново, но не очаквах да се случи. Подозирах, че ще бъде убит, докато отмъщава за сестра и син.
Тай Дей млъкна след споменаването на То Тан.
Армията се подреди така: дивизията на Господарката отляво, тази на принца — в центъра, двете на капитана отдясно, една зад друга. Цялата ни конница се беше събирала в пролуката между тях.
Защо? Мястото на резервната дивизия беше зад центъра. Така е било още от зората на времето.
Защо Знахаря бе позиционирал всичките си специално обучени части зад дивизията на Господарката?
Или защо Стареца смяташе, че може да се хвърли срещу сражаващите се с дива ярост мъже на Могаба, опитвайки се да изкопчи победата, или позволяваше на омразата си към Кинжала и параноята си да определят тактиката му?
И защо лагерните придружители — доброволно или по друг начин, бяха събрани точно на фронтовата линия? Знахаря ненавижда лагерните придружители. Че не ги разкара седмици по-рано си беше цяло чудо за всички, които го познаваха.
Не можех да открия чичо Дой. Все още.
23
Започна. Почувствах го, преди да чуя барабан или тръба. Побягнах към каруцата, прескачайки камъни и огньове в мъглата.
Исках Пушека да ме заведе горе, където Могаба се изпълваше с несигурност, наблюдавайки от високата си кула. Той познаваше Знахаря. Наясно бе, че половината от нашите маневри целяха единствено да го заблудят. Но коя половина?
Това щеше да причини колебание във всеки решаващ момент.
Ненавиждах Могаба предателя, но се възхищавах на мъжа Могаба. Той беше висок, представителен, интелигентен. Също като мен. Но и беше съвършеният войн.
Нямаше си друга компания, освен вестоносците и двамата големи задници. А те бяха заети с великата имитация на две заспали плашила. Тяхната стратегия бе да чакат Господарката да направи своя ход, така че единият да я сграбчи, докато другият я удари по слабото място.
Платформата на Могаба не предоставяше съвършен изглед, макар вероятно да беше най-добрият постижим. Част от неговия ляв фланг беше закрита от хаотично разпръснати скали, докато от дясната му страна стръмен скат скриваше фланга му там, наред с част от талианското ляво крило.
Издигнах Пушека сред гарваните и се зареях високо като лешояд. Димът се разсейваше. Хора се препъваха нагоре по склона, неспособни да напредват в строй по скалистата земя.
Сега разбрах защо на войниците бяха раздадени „боздуганчета“.
„Боздуганчето“ е малка топка с шипове, само че върховете й са наточени и понякога отровни. То е удобно пособие, наложи ли се да бягате, особено ако преследвачите ви са ездачи. Разпръсвате ги там, където конете трябва да следват тесни пътеки и сте си подсигурили голяма преднина или дори условия за гадна засада.
Аха! Засякох скъпия ни липсващ роднина.
Чичо Дой беше навлякъл най-хубавото си снаряжение, своите свещени вехти дрехи за фехтовка, сякаш може би не искаше да ни създава грижи, когато го погребваме. Ужас. Трябваше да разпитам Тай Дей за обредите на Нюен Бао. Много от тях загинаха около мен, но никога не бях участвал в онова, което ставаше по-късно.
Още се чувствах засегнат, задето бях изолиран, докато те са се погрижили за То Тан и Сахра без мен.
Чичо Дой се изперчи на възвишението, когато стигна на петдесет стъпки от първата линия на сенчестите. Той спря и изрева предизвикателство към Нараян Сингх.
Познай кой не излезе да се бие? Никой дори не отговори. Никой не си и направи труда да предаде съобщението в лагера на Измамниците.
Чичо Дой започна да бълва серии от официални обиди, унижавайки Измамниците и всички техни съюзници. Проблемът беше, че той рецитираше официалния кодекс за отправяне на предизвикателство. Не знаеше как да се изрази разбираемо за хора, които не говорят Нюен Бао.