Докато всички наблюдаваха нашата атака, специалните части на Знахаря излязоха иззад дивизията на Господарката и се втурнаха към пущинаците, обграждащи прохода. Могаба, разбира се, имаше патрули, скрити сред тези скали. Боят избухна веднага.
Нашите слонове настъпваха зад войниците, тласкащи лагерните придружители. Сенчестите бяха твърде заети, за да се безпокоят от тях. По пътя си към вражеските позиции слоновете набиваха в земята големи железни клинове.
Чу се пронизителен металически звук от тръбите на сенчестите. Без видима причина дивизията на Кинжала потегли изведнъж, спусна се по склона в посока, която щеше да ги изведе покрай десния ни фланг. Изумих се колко добре поддържаха формацията, пресичайки неравната земя.
Сега станах свидетел на един от епичните пристъпи на ярост на Дългата сянка.
— Този път отиде твърде далеч! — трещеше той на Могаба, след като успя да се овладее достатъчно, за да скалъпи свързано изречение. — Какво, по дяволите, смяташ, че правиш, планирайки подобни ходове, без да се консултираш с мен? Поне обясни идеята си! — докато крещеше, той тропаше с крак по грубата платформа, треперейки и дращейки с нокти маската си. Помислих си, че може да покаже пред света лицето, което пази скрито, освен когато не е сам.
— Нямам представа какво прави — Могаба игнорира яростта на Господаря на сенчестите. Той се облегна на парапета на платформата, втренчи се в дивизията на Кинжала и изглеждаше толкова объркан, както никога досега. — По-тихо!
Оплаквача подсили врявата с поредица писъци.
Дългата сянка пак закрещя неразбираемо.
Талианските тръби прогърмяха. Кавалеристите шадари изскочиха в галоп от просеката между двете дивизии на Стареца и се втурнаха между дивизията на Кинжала и остатъка от армията сенчести. Тяхното настъпление беше много по-невпечатляващо от това на Кинжала. Дори и не се опитаха да запазят формацията си в движение.
Кинжала ги игнорира и продължи своя марш.
Могаба проявяваше признаци на възбуда, каквато никога не бях виждал. Нямаше никаква идея какви ги вършеше Кинжала.
Дългата сянка и Оплаквача изпаднаха в истерия.
Какво, по дяволите, ставаше?
Внезапно барабани известиха настъплението на водещата дивизия на Знахаря. Тя се насочи направо към пространството, опразнено от силите на Кинжала. Конницата се понесе напред, прикривайки външния фланг на дивизията.
Тогава резервната дивизия се престрои надясно и тръгна към Кинжала. И аз зяпнах глупаво.
Събитията се разгръщаха, сякаш бяха внимателно хореографирани, макар и никой да не знаеше, какво се случва. Объркването изглеждаше всеобщо. В някои по-отдалечени области, като командния пост на Господарката, бяха изпаднали в недоумение.
Капитанът може би е имал някаква представа, но той изглежда работеше едновременно в три посоки, опитвайки се да наложи контрол, да го поддържа и да остане във връзка. Той умееше да държи под око по-голямата картина.
Не можех да му помогна. По времето, когато щях да съм се върнал в плътта и да се задействам, за да го намеря на фронта на една миля от каруцата на Едноокия, цялата ситуация щеше да е съвсем различна.
Левият ни фланг и силите ни в центъра продължаваха да тикат лагерните придружители напред. Представлението ставаше все по-ужасяващо и със сигурност щеше да се помни с поколения.
Водещата дивизия на Знахаря се вряза направо в сенчестите, опитвайки се да заеме позицията, изоставена от Кинжала. Резервите на Могаба се втурнаха срещу тях. Те се биеха ожесточено. Изтикаха Знахаря обратно. Стори ми се, че Стареца не беше готов да направи нужното усилие, за да завземе позицията.
Рота шадари, извисяващи се над враговете си, се доближи на един изстрел разстояние от лагера на Удушвачите. Няколко минути шепа стрелци работиха въодушевено, без да причинят видими щети.
Същевременно Оплаквача най-после привлече вниманието на Дългата сянка.
— Не разполагаме с излишно време, за да се дърлим помежду си! Жената може да удари всеки момент. Ако не обърнете внимание…
Няколко силни изблика в същия дух накараха Господаря на сенките да разбере, че прищявката му да изпадне в пристъп го бе оголила за магическа атака. И неговият другар не би могъл да го защитава през цялото време. Той самият изпадаше в истерични писъци.
Все още треперещ, неспособен да говори свързано, Дългата сянка концентрира вниманието си върху Господарката.