Тя просто стоеше в очакване.
Могаба се опита да привлече вниманието на Дългата сянка. Господарят на сенчестите се взираше в Господарката. Могаба упорстваше. Дългата сянка му обърна внимание едва след като реши, че кризата преминава. Терорът, упражняван от нашите войници, вече не беше достатъчен, за да тика лагерните придружители в настъпление. Дивизията на капитана се беше оттеглила на позициите преди настъплението. Корпусът на Кинжала беше спрял две мили на запад от бойното поле. Той беше заобиколен от нашата конница и резервната дивизия. Войниците му бяха толкова объркани, колкото всеки друг. Но те изглеждаха добри бойци. Продължаваха да изпълняват заповедите.
Могаба каза на Дългата сянка:
— Бяхме измамени по начин, който не очаквахме. С един умен удар Знахаря ни унищожи. Сега няма как да удържа позициите, ако не промениш заповедите си.
Дългата сянка изпръхтя ядосан въпрос.
Могаба отвърна:
— Сега единствената ни надежда е да атакуваме, докато талианците са дезорганизирани и разпръснати, преди собствените ни войници да са разбрали колко отчаяна изведнъж стана нашата ситуация.
Дългата сянка не смяташе така.
— Още веднъж забравяш, че твоята мисия е да изпълняваш желанията ми, не да ги подлагаш на съмнение. Защо си толкова черноглед? — той зяпна дивизията на Кинжала, отчасти видима от мястото му. Явно Дългата сянка се притесняваше от собствените си негативни мисли. — Нали отблъсна лесно тяхната атака.
Могаба едва възпря гнева си. Искаше ми се някой, нещо, да ми подшушне за предисторията на Дългата сянка. Понякога сенчестият изглеждаше толкова наивен, колкото беше могъщ. Могаба протегна ръка, сякаш сочейки Кинжала.
— Натясно сме. Изгубихме цял легион, само защото беше толкова нетърпелив да прибереш друг висшестоящ дезертьор.
Какъвто съм глупак, изобщо не разбрах какво плямпаше. Не бях направил интуитивната връзка.
Дългата сянка все още не разбираше, че щеше да последва щурм. Той видя единствено триумфа на отблъснатата атака.
— Виж колко хора убихме! Падат на снопове. Лежат на камари. Преброй ги, хиляди са. Гарваните ще пируват през следващите сто години.
Но вътре в себе си мъжът беше смутен. Той продължаваше да се взира във войските на Кинжала.
Могаба излая:
— Може би един на хиляда от онези мъртъвци е войник. Всички бяха лагерни придружители, крадци, курви и гладници, паразитиращи във всяка армия, която го допусне. Безполезни хрантутници и отрепки. Знахаря ги използва, за да ни държи заети, докато открадне четвърт от нашата сила и всичката ни надежда. Сега ветераните му ни превъзхождат значително. И повечето от тях са свежи — той посочи височините от дясната си страна, където специалните части на Знахаря продължаваха да печелят позиции. — Скоро ще превземат височините. Бяха подготвени за това.
— А ти не можеш да ги отблъснеш?
— Предугаждах усилието на Знахаря. Само глупак би игнорирал тези височини. Но не бях предвидил, че ще използва огнени кълба.
Това беше най-добрият продукт от оръжейния арсенал на Едноокия в Талиос, транспортиран до тук с голямо разхищение на средства и труд, които сега изглежда се отплащаха. Беше трудно да удържиш позициите си пред лицето на тези бомби. Капитанът и неговият антураж се бяха запътили към дивизията на Кинжала. Готвеше се нещо. Зареях се натам.
Кинжала излезе пред стената от своите войници и тръгна към Капитана през стотината крачки скалиста земя. Нашите хора бяха разположени извън стрелковия обхват, спокойни, но нащрек, очаквайки развръзката. Те изглеждаха съвсем леко по-малко слисани от войниците на предателя, които сега бяха подредени като за парад, а не за сражение.
Кинжала и Знахаря се срещнаха по средата. Размениха си няколко думи. Аз, глупакът, очаквах Стареца да уреди враждата, която енергично преследваше от толкова отдавна. Вместо това той прегърна Кинжала и избухна в смях.
Отдавна не бях чувал смеха на Капитана. В него определено прозираше нотка на лудост.
Те започнаха да подскачат, вкопчили се един в друг.
После Кинжала се извърна и изрева на войниците си:
— Хвърлете оръжията и се предайте. Или ще бъдете избити.
Както загрявах бавно, разбрах измамата едва след като войниците на Кинжала започнаха да изпълняват заповедта, както бяха обучени.
Отстъпничеството на Кинжала е било фалшиво. Дългогодишното лудо преследване от страна на Знахаря е било привидно, като изключим, че бе използвал Кинжала, за да се отърве от най-надъханите религиозни фанатици.