Завъртях се бързо. Със сигурност се намирах в джунгла. Където не липсваше вода. Гадно черно блато се намираше само на няколко пръста от мястото, където биха попаднали петите ми, ако ги имах.
Маймуните бягаха по клона над главата ми, стреснати от крясъците на птиците, но, очевидно, неспособни да ме видят. Поне не от такова разстояние. Една се приближи, жизнерадостно подскачайки на педя от гледната ми точка. Забеляза ме. Така се стресна, че се изпусна, изпищя от изненада и падна в черното блато, където започна да врещи от ужас.
Крокодилът почти я хвана. Почти. Тя изскочи от водата секунда преди челюстите да щракнат. Нищо не може да ви убеди по-добре да се махнете бързо от нечии остри зъби.
Усилията на крокодила обаче го издадоха на ловците на крокодили, които се материализираха миг по-късно, мятайки остри копия.
Животът е жесток.
Тези ловци на крокодил изглеждаха необичайно нервни. Чудеха се защо птиците бяха полудели. Питаха се защо маймуните изглеждаха обезумели, защо една падна в черното блато. Разбирах ги без проблем. Говореха на Нюен Бао, сякаш им беше роден език. Явно беше.
Намирах се някъде по делтата.
Слабо, неясно, зад дрезгавите птици можех да усетя забавлението на гарваните.
Нямах усещане за посока.
Нямаше го Пушека да ме отведе вкъщи.
Аз не просто сънувах. Имах контрол, но не знаех какво да правя с него… Нагоре. Нагоре беше винаги добре с Пушека. Колкото по-нависоко се издигаш, толкова повече земята наподобява невероятно подробна карта. Тогава само трябва да откриеш отличителен белег, който познаваш. Поех нагоре.
Намирах се в най-противната, най-неопитомена част от делтата. Целият свят се състоеше от черна вода, бръмбари и нагъсто скупчени дървета. Беше много близо до представата ми за ада.
Трябваше да се издигна отгоре, където се рееха ястребите, за да видя каквото и да е. Междувременно психичен мраз ме сгърчваше въображаемо; страхът ме глозгаше силно и дълбоко. Докато се издигах, за момент ме обзе увереност, че никога нямаше да открия какъв да е ориентир.
Слънцето беше отличителен белег. Ако имаш очи, за да го видиш.
Не можех да видя дори летящите пред него птици.
Така че не успях да намеря ориентир по логичния начин. Добре, тук май има зелено петно. Оказа се оризово поле. Започнах да се движа на зигзаг над него, завих пак и открих село, намерих пътеката, излизаща от него, и я последвах. Движех се с лудешка скорост. Обаче знаех, щеше да ми отнеме дълго време, за да се завърна там, откъдето започнах.
Проклета Ловец на души!
Дочух подигравателното грачене на гарваните.
Забелязах село, което ми се струваше познато.
Някои ще кажат, че всички селца на Нюен Бао си приличат. Наистина, доста са сходни, доколкото съм виждал. Но техните храмове се различават радикално според богатството, статуса и възрастта на градчето. Бях видял този храм преди, седмици по-рано, когато търсех Гоблин. В действителност бях зърнал момиче, което толкова много приличаше на Сахра, че когато напуснах света на Пушека, ми идеше да се разплача.
Спрях там, реех се наоколо, наблюдавах как селяните се готвеха за сутрешните си дела.
Всичко изглеждаше типично за селце на Нюен Бао, според нещата, които бях чувал. Дори и да беше посред зима, тук винаги имаше работа за вършене. Хората се приготвяха да се захванат с нея.
Селото изглеждаше много богато. И доста старо, вероятно. Храмът беше голям и изглеждаше сякаш е там от столетия. Двойка огромни двуглави слонове оформяха колони от двете страни на вратата, високи колкото трима Нюен Бао. Според гуни двуглавите слонове символизираха бога на късмета. Спомних си как Едноокия казваше, че късметът приема тази форма, защото с могъщ и двулик.
О! Това трябва да е момичето, което бях зърнал преди. Двойничката на Сари. Тя излезе от храма, изглеждаше изтощена, тъжна. Може ли да е същата жена? Предния път девойката наподобяваше леко по-млада версия на Сари. Тази изглеждаше някак по-възрастна, напълняла с десет фунта и преживяла още няколко години. Тя имаше онова невероятно лице, но нейните бедра и гърди бяха леко по-тежки от тези на Сари и беше загрубяла — нещо, което никога не сполетя Сари дори в най-лошите времена.