Хленчейки, Дългата сянка се изправи на крака. Обърна се към Могаба. Започна да тропа с крак и да пищи, докато правеше нещо с мършавите си, обвити в ръкавици пръсти.
Могаба внезапно падна, сякаш ударен по главата с топор.
Дългата сянка вилнееше пред строените вестоносците. Той изпрати един да призове Сингх и детето, а друг — при най-добрите офицери. Пратениците потеглиха без никакъв ентусиазъм, което се очаква от хора, току-що чули, че ще им бъде позволено да останат и умрат, за да може лудият им шеф да избяга.
Само мъжът, изпратен за Нараян Сингх, си свърши работата. Останалите решиха да спечелят преднина, измъквайки се на юг. Не виждаха причина да не дезертират.
Нашите хора на височината успяха да улучат с няколко огнени кълба кулата. От точната им стрелба имаше още много да се желае, но тези малки огнени топки не летяха така предсказуемо като стрелите.
Дългата сянка беше пренесъл Могаба на килима на Оплаквача. Малкият магьосник не каза нищо, макар и очевидно да се съгласи с Могаба как денят все още не е изгубен.
По дяволите, струваше ми се, че те са много по-уплашени от Господарката, отколкото трябваше. Мислех си, че с една голяма магическа лайняна буря можеха да се справят с нея. Но вероятно Господарката ги е заблудила. А може би Оплаквача помнеше твърде добре старите дни, за да се изправи лице в лице с нея.
Няма значение. Те не желаеха да използват силите си.
Килимът, донесен от Оплаквача в Чарандапраш, изглеждаше много по-голям от онзи, който беше повредил преди. Той можеше да носи дузина човека и цялото им снаряжение.
Дългата сянка спря да вилнее. Сега действително изглеждаше объркан от собственото си поведение, прошепвайки:
— Какво направих? — Дългата сянка знаеше, че е прецакан, но той беше от типа момчета, които, изказали се спонтанно, не можеха да отстъпят или да признаят, че са се издънили. Светът е пълен с подобни хора. Всички щяхме да сме по-добре, ако бащите им ги удушваха, веднага щом покажат признаци, че са такива. Този отявлен глупак би избрал да пожертва цяла армия, вместо да признае грешката си.
Дузина мъже бяха на платформата, когато Сингх и детето пристигнаха. Повечето бяха все още неизползвани вестоносци. Имаше и неколцина офицера. Докато Нараян и Дъщерята на нощта се качваха на килима, дори и най-тъпите войници разбраха, че големите момчета бягат. Когато Дългата сянка стъпи на килима и започна да беснее отново, вече твърдо бяха решили да се махат. Те хукнаха веднага, щом Оплаквача издигна килима. Той се люшна, наклони се на една страна, удари се в ръба на платформата и започна да плъзга настрани към канарата.
Веднага заваляха огнени бомби. Войниците се отдръпнаха. Килимът се разклати по-лошо. Изпопадаха хора. Огнено кълбо уцели килима. Докато пламъците се разгаряха, Оплаквача успя да си върне контрола. Килимът се насочи на юг, олюлявайки се като пияна комета.
Хората на височините откриха огън с бамбуковите си оръжия. Оплаквача шареше лудо през лайняната буря. Не успя да избегне всички топки. Отчаяните магии на Дългата сянка едва ги предпазваха да не бъдат опечени живи.
Какво не беше наред с Господарката? Това беше нейният шанс. Подлеците бяха заети да спасяват собствените си задници. Ако сега ги свалеше долу, работата щеше да приключи. А Нараян Сингх и детето да попаднат в нашата колекция.
Дочу се звук като десет хиляди надпреварващи се шепота, като милион, като сто милиона, прииждащи с порива на циклон. Той ме подмина невидим и се впусна към прохода. Всяваща ужас тишина последва преминаването му. Трябва да е било стотици пъти по-страховито извън призрачния свят. Войниците и от двете страни оставиха оръжията, за да наблюдават.
Оплаквача изпусна вопъл на отчаяние, по-силен от цялата глъчка. Той събуди зяпльовците на канарата, които наистина нямаха нещо по-добро за правене, освен да запращат огнени топки по летящите магьосници. Представлението с фойерверките се възобнови с удвоена мощ.
Оплаквана се отправи към земята. Помощта на спътниците му беше неадекватна. Той не можеше да лети и в същото време да се бие. Килимът се сгромоляса тежко. Войниците изпопадаха по целия склон, наред с Могаба. Повечето се спуснаха към него. Могаба, върнал се в съзнание, се запрепъва назад към войниците си, забравил за лайняната буря наоколо. Трябва да се е ползвал с божия милост, защото не го сполетя никаква беда.