Лебеда ме стрелна с недоверчиво изражение.
— Какво, по дяволите, ми разправяш? Намери си проклетия капитан и му ги дрънкай на него.
— Добра идея — така и направих.
32
Дивизията на Прабриндрах Драх пострада още по-зле. Хората на Могаба отказваха да забравят първия закон на оцеляването: никога не обръщай гръб. Трудно е да убиеш войник, който се придържа към своята подготовка, когато всеки инстинкт и емоция му нашепват да хвърли оръжие и да избяга, или да се свие на топка, за да се скрие от ужаса.
Целта на обучението на войници, докато мрънкат за цялата му глупост, е същите тези бойци да сторят правилното нещо автоматично, когато ужасът настъпи. Сражението е много повече страх и управление на страха, отколкото организирано убийство. Онези, които съумеят да работят със страха най-добре, ще се възползват от деня.
Стареца наблюдава толкова дълго, без да се намеси в полза на принца, че собствените му подчинени започнаха да мърморят. Попитах го какво чака.
— Искам да покаже на Талиос от какво тесто е замесен. Аз самият искам да видя. Не ми се ще да се съмняват в него, когато встъпи в длъжност.
Това беше разумен довод, но все пак звучеше подозрително. Започнах да ставам много мнителен относно грижите на Знахаря.
Наистина, по-късно той изпрати дивизията на Господарката, подкрепяна от гвардията на Уилоу Лебеда, да замести корпуса на принца. Господарката бързо успя да спечели няколко победи, но Могаба възстанови контрола си. Тя беше толкова изтощена, че магиите й причиниха само малки разрушения.
Чудех се защо Знахаря просто не отстъпи, докато тя се възстанови. Макар че вече не прекарвах много време в опити да разплета мислите му. Пъклени планове или не съвсем, аз вече не познавах човека.
Той изтегли дивизията на Господарката малко преди пладне. Премести стрелци по фланговете, подреди своите две дивизии за настъпление, следвайки тактика, според която едната се бие до изтощение, после следващата напредва през нейните позиции, за да атакува, да се надяваме, съсипания враг. Но преди барабаните да подемат монотонния си ритъм, той съзря бял флаг напред. Аз се тътрех със знамето. Проклетото нещо май се нуждаеше от диета. Струваше ми се, че става все по-тежко.
Не бях във форма. Останах тук само защото Знахаря настоя. Исках да съм навън, яздейки Пушека, да разбера какво става с Дългата сянка и Оплаквача, и Ловеца на души, и кой де е друг — Радишата също трябваше да се провери. Дълго време не я бях шпионирал.
Хубавото беше, че тукашните събития известно време щяха да й убягват.
Могаба ме изненада, слизайки долу срещу нас. Той накуцваше. Перчеше се с пояс от бинтове. Представих си, че ако не беше толкова тъмен, щеше да покаже и добра колекция от охлузвания. Едното му око беше подуто и затворено. Хапеше уста от болка. Без да показва повече емоции от абаносова статуя, той каза:
— Успяхте много умело да експлоатирате слабите ни места.
Предпазливо и уморено, Знахаря отвърна:
— Онзи задник ви прецака. Трябва ли да прахосаме още животи?
— Битката свърши, но войната продължава. Нейният резултат все още не е ясен.
Беше близо до истината. Ако не се задвижехме напред наистина бързо, нямаше да съумеем да задържим армията цяла.
Усмивката на Знахаря подхождаше на бронята на Създателя на вдовици, която той изглежда не искаше да маха напоследък.
— Отново и отново ти повтарях да изучиш аналите. Все ти напомнях, че ще съжаляваш, че не си го сторил.
Могаба също се усмихна, сякаш знаеше нещо.
— Те не са свето писание.
— Какво?
— Вашите скъпоценни анали. Не са свещени, а просто истории, създадени по равно от легенди и откровени лъжи — той ме погледна. — Ще ви струва скъпо, ако се осланяте на вярата в миналото, Знаменосецо.
Сега капитанът се усмихна кротко. Битка, водена с усмивки?
Знахаря показа много новаторство в боя, но Могаба не го съзнаваше. Не го разбираше, защото не беше чел книгите. Не би си го признал публично, но не беше запознат с аналите, защото не можеше да чете. В Геа-Ксле, откъдето той дойде, четенето не се числеше към войнските умения.
Сега нямаше никакво съмнение кой държи инициативата на психологическия фронт. Знахаря каза: