Выбрать главу

— Когато трябва да играя роля, аз се опитвам да я изживявам — той отново започна да говори с пръсти. — Искам да намериш Гоблин. Важно е.

— А?

Той направи знак:

— Бих го потърсил самият аз, но няма време — и на висок глас добави: — Тези забавящи тактики работят много добре за Могаба. Проходът е дяволски тесен — той се обърна и тръгна към челото на спрялата колона. Прабриндрах Драх щеше да бъде смъмрен като новобранец.

Изведнъж Стареца изстреля през рамо:

— Къде са роднините ти, Мъргън?

— Какво?

— Къде са? С какво се занимават? — той използваше разговорен талиански, което значеше, че не го е грижа дали чува Тай Дей. Или нарочно искаше той да знае за въпроса.

— Не съм ги виждал — погледнах набързо Тай Дей. Той поклати глава. — Може би са си отишли вкъщи.

— Не мисля. Ако беше така, останалите клоуни щяха да са тръгнали с тях. Нали?

Не мислех така, но нямаше нужда да спорим по въпроса. Знахаря никога нямаше да се чувства спокоен с Нюен Бао. Когато тръгнаха с нас, аз му обещах, че ще ги държа под око и ще го осведомя, ако науча нещо.

На път към каруцата на Едноокия се натресох се на Дремльо.

— Привет, хлапе. Как си? — Не бях го виждал, откакто му възложих задачата онази нощ в Талиос. Той работеше с Кофата, като му помагаше да командва специалните ни части. Изглеждаше изморен, но не достатъчно пораснал, за да бъде войник.

— Уморен и гладен. Започвам да се чудя дали перверзиите на чичовците ми наистина бяха по-лоши от това.

Всеки, съумял да запази чувството си за хумор след страдания като тези на Дремльо, ми харесваше. Чудех се дали изобщо ще се върне някога, за да ги убие. Съмнявах се. Този тип неща бяха приемливи в тази странна южна култура. Дремльо попита:

— Успя ли да говориш с капитана?

— Говоря с него през цялото време. Аз съм летописецът.

— Имах предвид за работата на знаменосец. Ти каза, че би могъл…

— О, да — вълнението му беше очевидно. Но да станеш знаменосец означава как тези над теб смятат, че си призван за велики дела в Отряда. Знаменосецът често става летописец. Или стига до лейтенант, защото винаги е близо до центъра на нещата и знае всичко, което се случва. Лейтенантът почти винаги става капитан, когато се освободи мястото.

Знахаря беше голяма аномалия в този епичен порядък, избран по време, когато имаше само седмина от братята, без никаква квалификация, понеже никой друг не искаше да поеме работата.

— Споменах му го. Не каза „не“. Най-вероятно ще ме остави да реша аз. Което означава, че е от нещата за някой ден, защото всеки в тази армия сега работи по двадесет часа. Не остава време да те уча.

— Не трябва да правиш нещо. Просто мога да се навъртам около теб и…

Гласът на Кофата се извиси над цялата врява на придвижваща се армия, крещейки на Дремльо да завлече умрелия си задник обратно, защото — ако ще го скъсва някой от работа — това е той.

— Късмет. И не бързай, хлапе — казах му аз. — По дяволите. Гледай ме как пиша аналите. Изчакай до обсадата на Наблюдателницата. Тогава ще имаме много време. Включително и да се научиш да пишеш.

— Научих се. Ако искаш вярвай. Вече знам петдесет и три обикновени символа. Мога да разчета почти всичко.

Писменият талиански е доста сложен, защото има повече от сто букви в общата азбука и още четиридесет и две във висшия талиански, използван само от жреците гуни. Много от знаците имат идентично звучене и значение, но са с различен смисъл за всяка каста, и това е особено важно за гуни.

— Продължавай да се учиш — казах на Дремльо. — С упоритост ще постигнеш много.

— Благодаря, Мъргън — хлапето офейка нагоре, шмугвайки се през прохода, сякаш беше намазан с масло.

— Не ми благодари — измънках аз. Повечето знаменосци не бяха такива късметлии като мен. Това не е работа, която гарантира дълъг живот.

В далечината разпознах Господарката, както винаги обкръжена от своите почитатели и повечето Нар, които не дезертираха от Отряда. Насочих се натам.

36

Мъжете се отместиха, за да ме пропуснат. Подобни неща се случват, когато другите си мислят, че от теб зависи дали ще останат в историята като хора с добър вкус или с противна миризма. Благодарение на усилията на Знахаря всички в Отряда признаваха значението на летописеца.