— Ти вярваш, че си прокълната?
Тя наистина се усмихна. Когато го стори, красотата й се видя.
— Покрай ненормалната си сестра, със сигурност. Искаше ми се дори да имам най-мъглявата представа защо е точно там, навън, без да прави друго, освен да наблюдава и постоянно да ни напомня за присъствието си.
— Напомня ни?
— Не се ли умори поне малко от тези проклети гарвани?
— Да, изморих се. Мислех, че отмъщението е нейната кауза.
— Ако беше всичко, което иска, да ме е смазала много отдавна.
Зад мен настана суетня. Десетки очи се взираха в нас, като всеки в кръга на чуваемост се опитваше да разбере какво става. Трябва да беше някаква тайна, щом я обсъждахме на език, който никой не знаеше.
Уилоу Лебеда изглеждаше, сякаш чувствата му са наранени.
— Извинете ме, господине — каза глас иззад мен. — Поздрави от Освободителя, и дали би бил така добър да си замъкнеш задника и да се заемеш с работата, която ти възложи той? Каза да ти подскажа, че иска отговора преди залез.
Това не беше на език, който никой друг да не разбира. Намесата тутакси утеши Лебеда. Дори Господарката се подсмихна.
Стори ми се, че се изчервих.
— Искам да продължим разговора си — казах на Господарката, която не изглеждаше във възторг от тази перспективата. На пратеника, който случайно се оказа племенник на виден талиански генерал, отвърнах: — Точно това смятам да направя. Отивам да свърша каквото иска Стареца.
37
Отне ми много време да открия Гоблин, но нямаше закъде да бързам. Сенчестите нагоре по прохода бяха особено инатливи. Кофата трябваше да използва много огнени кълба, за да ги изрита оттам.
Стори ми се трудно за вярване, че Гоблин е от другата страна на Данда преш. Неговият потаен поход беше експедиция, тласнала диверсионен отряд през Шиндай Кус. Знахаря спомена за възможността веднъж, но аз винаги съм смятал, че е напълно непрактична. До такава степен, че дори не ми дойде наум, когато открих Гоблин на брега на Шиндай Кус.
Гоблин все още си беше Гоблин. Пустинята само го беше поизпекла.
— На стъпка и десет секунди съм от изтощението — оплакваше се той на най-близкия до него мъж, брат от Отряда на име Бъбаду, не твърде умен и който, забелязах, държеше Гоблин откъм глухото си ляво ухо. — Но аз съм тук. На място съм. Навреме. И никой не знае, че сме тук.
Светлини припламваха над планините. Мънички огнени топки се издигнаха над канарите на Данда преш. Бъбаду каза:
— Изглежда капитанът е спечелил баса си.
— Разтревожен съм. Това проклето нещо върви твърде добре. Бия се с тези хора от години. Знам как мислят. Познавам Могаба. — Както и Бъбаду, което нямаше никакво значение за мнението на Гоблин. — Той не би се оставил да бъде победен от Знахаря. Цялата причина да премине на страната на Господаря на сенките беше да докаже, че е по-добър войник и генерал.
Гоблин продължаваше ли, продължаваше. Хората му го игнорираха през повечето време. След като изслуша докладите на разузнаването за околния терен, той позволи на войниците си да накладат няколко малки, внимателно скрити огньове. Тази страна на Данда преш беше по-студена от северния склон. Напълно невъзможно да се справиш без топлинка, ако не се движиш.
— Може би трябваше да намерим ферма. Или малък град. Някъде, където да сме под покрив.
— Това ще означава да убием един куп хора, така че да не могат да ни предадат и тази възможност така или иначе няма да донесе нищо добро, защото някой сигурно ще успее да избяга.
Беше почти тъмно. Вълнението в планините ставаше пъстро. Започвах да се чудя дали самият Могаба не беше там, горе, направляващ съпротивата.
— Имаш си компания — каза някой. На секундата всеки около огъня на Гоблин си намери работа, която трябваше да се свърши веднага някъде другаде. Всички, с изключение на телохранителя Нюен Бао на Гоблин, който беше толкова ненатрапчив мъж, че още не можех да науча пълното му име. Беше Тейн, Тайн, нещо такова. Този мъж просто се премести на удобно място на по-висок камък и положи меч в скута си, готов за работа.
Причината, поради която останалите искаха да са другаде, стана очевидна, миг по-късно. Бях открил един от изчезналите ми обекти.
Огромна, свирепо изглеждаща черна пантера наперено излезе от тъмнината и се настани близо до огъня. Гоблин се протегна и я почеса зад ушите.
Какво, по дяволите?… Специално тази пантера не питаеше любов към него. Макар и разправията й с Едноокия да беше от много по-висш порядък.