— Сър? — младият шадар изглеждаше ошашавен от идеята, че нашата страна все пак би могла да изгуби тази война.
— Ако им стоварим всичко, което сме им приготвили, и се окажем на върха, и ние ще затънем в същите лайна.
Гоблин започна да използва своите магии и призрачни войници, за да разпръсне сенчестите бегълци. Демонстрираше майсторство, докато все още беше лесно, и не позволяваше на момчетата да се отегчат.
По-големите сили на сенчестите бързешката заслизаха в безредие, нахлувайки в капана на Гоблин като по учебник. Стрелците поваляха набелязани офицери. Огнени снаряди заляха войниците. Когато се организираха за контраатака, те се озоваха в схватка с илюзии и сенки.
От позицията си на страничен наблюдател започнах да се чудя какво се очакваше да постигне Гоблин. Той причиняваше проблеми, несъизмерими с броя на хората му, но подвизите му едва ли щяха да окажат значително въздействие. Освен, разбира се, ако идеята не беше просто да е някъде другаде. Много близо до начина на мислене на Знахаря. Да скалъпи някаква безсмислена мисия за Гоблин, така че да не е наоколо да се напива, да се дърли с Едноокия и изобщо да възпрепятства прогреса.
И още… Господарят на сенките не би могъл да го открие. Той продължаваше да им изпраща духове. Вестта за враг в тила се разнесе в планините. Паниката я следваше по петите. Този резултат беше много над реалните възможности на Гоблин.
Имаше една основна тема в клопките на дребния магьосник. Той беше насочил най-значимите си усилия към елиминиране на офицери. Изглежда имаше начин да ги идентифицира и достатъчно време да разположи бойците си на позиции.
Форвалака. Жената във форма на котка. Тя разузнаваше за него. Но как ли предаваше информацията?
Прекарах много време, озадачен от нещата, случващи се наоколо.
— Чувствам се като гъба в разсадник — казах на Знахаря. — Държан на тъмно и подхранван с диета от конски фъшкии.
Знахаря сви рамене, произнасяйки прословутите думи:
— Не е нужно да знаеш.
— Той не сгащи Могаба, ако това беше планът. Този кучи син сигурно взема маслена баня всяка сутрин, толкова е хлъзгав. Но пипна онзи Нар Кушо.
Знахаря изсумтя.
— Не е голям триумф — съгласих се аз. — Той беше вече на носилка с ампутиран крак. Но трябваше да те уведомя и ще го включа в аналите, защото някога принадлежеше към Черния отряд.
Знахаря сви рамене, изсумтявайки. Именно така постъпвахме.
— Значи, не му остана никой — казах аз. — Там е абсолютно сам, без един приятел.
— Не реви за него, Мъргън. Той е там, защото сам си го избра.
— Аз да плача за него? Трябваше да изкарам обсадата на Деджагор под заповедите на този човек. Ако питаш мен, нищо от сполетялото го не му е причинило достатъчно болка.
— Помисли ли пак да предадеш знамето на някой друг?
— Дремльо ми досажда. Казах му, че ще го обсъдим пак, след като се установим около Наблюдателницата.
— Ако смяташ, че е подходящият човек, започни да го въвеждаш. Заеми се с грамотността му. Но за известно време със знамето оставаш ти.
— Той се занимава с талианския. Каза ми.
— Добре. Имам си работа.
Кучият син, нямаше да ми каже нищо.
Усилията на Гоблин бяха сламката, която прекърши силите на Господаря на сенките. Те се пропукаха. Оцелелите се разпиляха. Гоблин и неговата команда изчезнаха в пустошта, запътили се на юг.
Страхът се разстла пред тях, далеч превишавайки способността им да създават отчаяние.
Харесваше ми как се развиваха нещата там. Малкият магьосник и неговите момчета припкаха свободно по земи, все още неподготвени за съпротива. Терен, недостатъчно възстановен от ужасите на земетресението, за да е в състояние да ни се опре.
И още, чувствах се сякаш се втурвахме към някаква велика съдба.
Бяхме го правили и преди. Всичко падаше в краката ни, докато не се озовахме почти разбити и обсадени в Деджагор.
38
Знахаря оглави конницата и препуснахме пред армията. Бягащите сенчести падаха под копията ни. Съпротивата беше слаба. Нашият фуражири се разпръснаха. Идеята беше да изровят бързо всички налични провизии, така че да можем да задържим основните си сили накуп, след като излезем от планините.
Продължавах да си мисля как направихме същото преди години след неочакваната ни победа при брода Годжа. Но когато го споменах на Знахаря, той само сви рамене и каза: