— Може би имаш право — обади се Знахаря. — Самият аз ще се почувствам по-добре, ако Пушека беше тук и можеше да поразузнаеш малко — после се ухили: — Но вярвам, че имаме ангел пазител, по-добър от грижовната ни Господарка.
— Какво? Кой?
— Ловеца. Тя е шантава като катерица с три жълъда, но е предсказуема. Успя ли да се доближиш до нея? — сякаш беше сигурен, че бях опитал.
— Не съвсем. Дъртият магьосник не иска.
— Трябва да помниш до каква степен е решена да ме използва, за да си разчисти сметките с Господарката. Което означава, че тя ще трябва да се погрижи за мен.
— О! — аз, глупакът, не бях се замислял как той би могъл да използва Ловеца. — Искаш да си заложиш живота на Ловеца на души?
— Не, по дяволите. Тя все още си е Ловеца на души. Може да се заинтригува от нещо друго и просто да зареже всичко тук.
— Но тя има и сметка за уреждане с Дългата сянка, нали?
— Да, има — той се ухили. Изглеждаше удовлетворен от начина, по който се развиваха нещата.
Ловеца на души ме тревожеше. Тя рядко вършеше нещо значимо, но в собствения си ум се смяташе за един от големите играчи. Накрая щеше да сътвори нещо драматично.
Дали Знахаря пропускаше да предвиди някоя подробност и да я направи част от своя план? Той не мислеше така, сигурен бях.
За разлика от мен. Защото аз разполагах с твърди като камък доказателства, че той не беше готов за всичко. Няма начин да е предугадил кошмарите на Господарката, които бях започнал да сънувам, макар и да съм съвсем сигурен, че е очаквал нейните да продължат.
Тук, близо до Киаулун, моите кошмари бяха мощни и чести. Не можех да подремна без посещение в пещерата на старците. Често се озовавах в равнината от кости и трупове. Понякога се изплъзвах в страната на митовете. Или така го тълкувах. Представляваше обширно сиво място, където богове и дяволи се срещаха в божествена битка и най-свирепото нещо на полето беше блещукащо черно чудовище, чиито стъпки разтърсваха земята, ноктите му изравяха дупки и разкъсваха, а зъбите му…
Обаче отвратителното студено място с вледенените старци ме спохождаше всеки път. Всеки път. Беше отблъскващо до крайност, но все пак привличащо. Всеки път, когато ходех в мразовитите сенки, сред тях откривах друго познато лице.
Мислих си, че съм се справил с това. Наистина бях. Но това бе, защото не се бях замислил, че Кина си прави труда да бъде коварна с дребна риба като мен. Пропуснах факта, че тя е богинята на Измамниците. И забравих, че Господарката ми беше казала как не всичко, което изглежда като Кина, трябва да е Кина.
Миризмата на мърша отслабва. Стана по-отпускащо, по-безопасно, точно както броденето с призрака все повече ме успокояваше. Подозирам, че наслаждението ми на този комфорт беше една причина Стареца да ме доведе тук преди всички. Искаше ме готов за безцеремонни постъпки.
Щеше ми се да му кажа, че съм го овладял, защото го вярвах. Но докато бездействахме там, сред хълмовете, изчаквайки останалата част от армията да извърви с мъка пътя, аз прекарах много студени дни и още по-мразовити нощи, свит край огъня със сянката си Тай Дей, като си губех времето с моите бележки и подремвах. Доста. Защото, когато заспивах, можех да избягам от центъра, къде болката оставаше малко твърдо ядро, което не щеше да умре. Понякога дори ми се струваше, че летя точно като с Пушека, макар и не така далеч, нито до нещо интересно. Аз бях противоположност на Господарката, която се бореше със сънищата си през цялото време.
Това беше нежно съблазняване. Кина постепенно заместваше Пушека.
Забелязах, че сутрин капитанът ме разглеждаше предпазливо отстрани, когато ставах неохотно. Тай Дей не продума, но изглеждаше обезпокоен.
39
Хората пееха около лагерните огньове, макар и да бе валял сняг. Настроението беше приповдигнато. Намирахме достатъчно, за да ядем. Разполагахме със средно приличен подслон. Врагът не правеше опити да ни обърка плановете. Пристигащите отряди от основната сила се разгръщаха в широка дъга наоколо Киаулун, установявайки се в изчакване за последната фаза на кампанията. Но дори и когато дружината седи около огъня, играейки тонк, някой трябва да действа, за да поддържа напредъка. Стареца бръкна в своята торба с трикове и извади сламка с моето име.
Мисля, че манипулира жребия.
Аз получих задачата да поведа патрул на север, за да пресрещна идващите насам отряди и да намеря главния интендант на армията, за да започне проучване за изграждане на лагер, след като сериозно се заемехме с обсадата на Наблюдателницата. Те водеха и някои затворници, които Господарката беше сметнала, че ще заинтригуват капитана.