Не знам как я търпеше Сари. Особено след като аз бях обектът на хулене.
Майка Гота беше по-ожесточена от обичайното. Искаше да знае кога Сахра ще изостави това вироглаво малоумие — хиляда пъти да бъде прокълната Хон Трей — и ще се върне в блатата, към които принадлежи. Там все още имало шанс Сахра да се омъжи, макар и със сигурност не добре, предвид, че е минала най-добрите си години и е позволила да бъде осквернена от чужденец.
Сари го прие с онова спокойствие, към което знаех, че е привикнала и не позволи чувствата й да бъдат засегнати. Занимаваше се с работата си, сякаш майка й изобщо не говореше. Скоро те приключиха с нещата, които правеха. Сахра отиде в нашата стая, без дори „Лека нощ“, което само още повече раздразни майка й.
Винаги съм знаел как майка Гота не ме одобрява и подозирах, че говори зад гърба ми, но изобщо не предполагах да е толкова злъчно. Звученето на приказките й ми каза, че единствената причина, поради която майка Гота бе дошла до Талиос, е да върне дъщеря си вкъщи.
Осъзнавах, че Сахра беше нарушила някои родови табута, идвайки с мен, но бях подценил истинската дълбочина на чувствата на Нюен Бао към външните хора.
Жилището стана много тихо. То Тан и чичо Дой хъркаха. Сари заспа почти мигновено. Майка Гота беше твърде заета да се оплаква, за да си легне веднага.
Очевидно не се нуждаеше от слушатели.
Реех се там, когато вратата на апартамента се отвори и първият Удушвач се плъзна вътре. Той беше мъж с черен румел, убиец, много пъти отнемал живот. Един след друг, цяла група го последва. Те вярваха, че ще нападнат Знахаря. Освободителя. Според последната надеждна информация, която имаха от двореца, в тези помещения живееше Знахаря. Той ми ги предостави преди малко повече от седмица.
Резултатите бяха нещастни за всички, освен за Стареца.
Малко след като влязоха, те се усетиха, че в жилището имаше няколко човека. Прошепнаха си твърде тихо, за да бъдат чути. Пръстите посочваха. Разделиха се на четири екипа — три от по трима души, а друга половин дузина останаха в основната стая, точно до вътрешната страна на входната врата.
То Тан, Тай Дей и чичо Дой бяха в най-близката стая. То Тан спеше най-близо от всички. После чичо Дой. После Тай Дей.
То Тан нямаше никакъв шанс. Никога не се събуди. Но Тай Дей все още не бе заспал, а чичо Дой трябва да е имал ангел пазител. Той подскочи, докато групата от Удушвачи го нападаше. Помагачите, чиято задача бе да попречат на жертвата да се защити, докато старши Удушвачът усуче румела си около гърлото му и го довърши, не бяха достатъчно здрави за своята задача. Чичо Дой ги запрати, после повали майстора Удушвач със силен удар на лакътя. Преди другите двама да го спипат, той стигна до Пепелявия жезъл.
Тай Дей вече беше на крака, когато вратата към неговата стая се отвори навътре. Помагачите го удариха, докато се насочваше към своите саби, запращайки го яростно през стаята, но не и преди да е сграбчил късия си меч.
Тай Дей крещеше предупреждения, докато размахваше оръжието.
Удушвачите, чакащи в основната стая, се втурнаха да помогнат на своите. По времето, когато дойдоха, майка Гота беше станала и размахваше сабя, а Сахра, която нямаше какво да е оръжие и никакъв път за бягство от стаята ни, освен през мелето, се опитваше да намери начин да блокира входа.
Изследвах следващите две минути отново и отново. През тях загинаха около дузина човека. Всичките от Измамниците. Тай Дей сполучи да му счупят ръката. Чичо Дой преследваше оцелели в преддверието. Не се случи така, както ми разказаха, но дотук беше достатъчно близко. По-късно никакви лоши мъже не изскочиха зад Дой, за да убият Сахра. Тя не изглеждаше в добра форма, но беше жива. Когато Дой се върна от преследването, майка Гота загатна да й бъде дадено нещо успокояващо. Чичо Дой се съгласи. След минути Сахра беше угаснала, в леглото, където щях да я видя за кратко.
Трябваше да се махна за малко. Всеки момент щях да пристигна. Върнах се, когато знаех, че няма да съм на себе си, след като бях изпил нещо, предложено ми от чичо Дой, и спях до моята възлюбена.
Наблюдавах ги как отнасят Сари и То Тан. Чичо Дой, Тай Дей и различни роднини, както майка Гота щеше да ми каже, след като се пробудех, отнесоха телата им за подобаващо погребение вкъщи.