Успях да потисна страховит гняв, там, навън, въпреки умъртвяващото емоцията обкръжение.
Проследих оттеглянето на групата към земите на Нюен Бао. Имаше и други тела. Нападението на Удушвачите бе отнело живота на няколко телохранители Нюен Бао.
Изненада! Изненада! Сари се върна към живот още преди групата да отмине града. Тя реагира почти по същия начин като мен, след като се събудих и открих, че я няма.
— Какво става? — попита тя. — Защо сме тук? — задаваше въпросите си на чичо Дой, но той не отговори, освен че направи жест към Тай Дей, който изглеждаше изтормозен от болката в счупената му ръка.
Тай Дей измънка:
— Водим те вкъщи, Сари. За теб вече няма никаква причина да оставаш в този лош град.
— Какво? Не можете да го направите. Върнете ме при Мъргън.
Тай Дей се взираше в облите камъни на паважа.
— Мъргън е мъртъв, Сари. Туга го убиха.
— Не!
— Съжалявам, Сахра — каза чичо Дой. — Много Удушвачи заплатиха с живота си, но това беше цена, която те желаеха. Доста от нашия народ също умряха и където Нюен Бао се провалиха или не бяха покрили мястото, много от другите също загинаха — думата, използвана за „другите“, на Нюен Бао означаваше всеки, който не е Нюен Бао.
— Не може да е мъртъв — извика Сари. Тя зарида, съкрушена от мъка. — Не може да умре, без да види детето си!
Чичо Дой се закова на място, вцепенен като посечено добиче. Тай Дей зяпна сестра си и издаде скимтящ звук. Доколкото бях свикнал с правилата на Нюен Бао, предположих, че той беше смутен, защото ще му е невъзможно да ожени сестра, която носи детето на външен човек.
Чичо Дой прошепна:
— Започвам да вярвам, че майка ти е по-мъдра, отколкото си мислехме, Тай Дей. За всичко това тя обвиняваше Хон Трей. Сега започва да изглежда, че бабата ти напълно е била с ума си. Или просто сме я разбрали погрешно. Предсказанието й може да е включвало Мъргън само индиректно. Възможно е да се отнася за детето, което Сахра носи.
Разбрах, че жената в блатата, която видях вече два пъти, трябва да е самата Сахра.
— Тогава там няма място за Сахра — каза Тай Дей с очевидна болка. — Ако носи копелето на външен човек…
— Върнете ме — изрече Сахра, — ако не ме пуснете, повече няма да бъда Нюен Бао. Ще отида при хората на моя съпруг. За мен ще се намери място в Черния отряд.
Това беше социална ерес от толкова висш порядък, че и Тай Дей, и чичо Дой бяха поразени и безмълвни.
Не вярвам, че щях да съм безмълвен, ако бях в състояние да ги пипна тези двамата точно тогава. Махнах се. Бях чул достатъчно, за да знам как стоят нещата с мен, със Сари и с моя верен спътник Тай Дей. Стареца може и да не беше прав за Нюен Бао, но със сигурност имаше причина да ги шпионира.
Прескочих бързо напред във времето, проследявайки Сари. Тай Дей и чичо Дой я отведоха в онзи храм, където я бях зърнал преди. Повериха я в ръцете на възрастен роднина, който беше жрец. По същество Сахра сега беше сирак, макар и пораснала жена, женена два пъти. Храмът представляваше място, където отиваха Нюен Бао без семейство. Храмът се превръщаше в дом. Жреците и послушниците ставаха семейство. В замяна от сирака се очакваше да посвети живота си на добри дела и на каквито божества почитаха Нюен Бао.
Нищо не ме насочваше към мястото, макар че храмът, където скриха Сари, да се кипреше с няколко идола, силно наподобяващи различни богове на гуни.
Шадарите почитаха само едно божество, изобразявано като идол, а доктрината на ведна забранява изобщо всякакви гравюри.
Съсредоточих се върху Сари, каквато беше сега. Следвах я в продължение на един час, докато си вършеше домашните задължения. Помагаше в почистването и поддръжката на храма, носеше вода, участваше в готвенето — доста от нещата, които щеше да върши, ако живееше в едно от селцата със съпруг Нюен Бао. Но хората от храма я отбягваха.
Никой не говореше с нея, освен жреца, който й беше роднина. Нямаше нужда от обяснения. Беше осквернила себе си. Посещаваше я единствено възстар джентълмен на име Бан До Тран — пътуващ търговец, чието приятелство Сахра беше спечелила по време на обсадата на Деджагор. Бан беше посредникът между нас миналия път, когато семейството на Сахра се опита да ни държи разделени. Той помогна на Сахра да се измъкне и да дойде при мен, преди да успеят да я спрат.
Бан разбра. Беше обичал жена гуни като млад. Прекарваше повечето от времето си в търговия с външния свят. Той не смяташе, че всичко „друго“ е напълно зло.