Държах ги на разстояние.
Зърнах Лебеда и Кинжала, надалеч, да припкат бързешката нанякъде. Това означаваше, че Господарката идва, или поне скоро ще пристигне. Челните й отряди изграждаха лагер. На юг, отвъд Киаулун, копие слънчева светлина проби мрака и попадна върху Наблюдателницата. Цялата огромна крепост заблестя като някаква религиозна представа за небеса. Трябваше да отведа Пушека натам и да разгледам. Но не веднага. Едноокия и Стареца още си гукаха. Може би клюкарстваха за мен. Зашлях се надолу по хълма, където войниците на Господарката градяха лагер.
Чудех се как се спогаждат Господарката и Кинжала. Той беше нейният основен помощник преди отстъпничеството си. Не я бе уведомил какво се случи, когато дезертира. Не можех да си я представя как му прощава измамата, макар и с успешен резултат.
Гарвани прелитаха над лагера. Вероятно Господарката беше там.
Знахаря имаше право. Трябваше да бъдем параноични. През цялото време. Ако не са шпионите на Господаря на сенките, то ще са на Ловеца на души или на Измамниците, или на Оплаквача. Или самата Кина. Или Нюен Бао. Или агентите на Радишата. Или шпиони на жреците, или…
42
Господарката влезе, без да ме предупреди. И аз я посещавах, без да почукам, но винаги се чудех дали ще е толкова лесно да изляза.
Тя имаше въпроси.
— Какво правим сега, Мъргън? Каква е играта му този път?
Спрях една крачка пред нея, с отворена уста. Бяха настъпили промени, откакто я видях последно. Това не беше Господарката, с която яздех на юг. Нито жената, така обсебена от духове пред Данда преш. Това създание беше възкресената Господарка от древните времена, същество с толкова ужасна сила, че й беше трудно да я задържа в прилична форма.
— Какво, по дяволите, става?
— Мъргън!
— Какво? — изквичах аз. Напомних си, че бях летописецът. Летописецът е безстрашен. Той стои настрана от разправии в Отряда. Не се плаши от братята си. Записва истината.
Но така или иначе тя ме изплаши.
— Искам да знам…
— За всичко, което искаш да знаеш, по-добре се обърни към Стареца. Не бих могъл да ти кажа, дори и да бях толкова шантав като Уилоу Лебеда. Той не споделя и с мен. Продължава да пази всичко в главата си. Видя ли онова място ей, там? По-зле е от Кулата в Чар. Той не му обръща никакво внимание, откакто дойдохме. Не съм го забелязвал да прави нещо. Макар че и Дългата сянка, и Оплаквача не са свършили кой знае какво.
— Дразнещо е — каза замислено тя.
— Аха. И може би дори не е много умно, защото, пипнат ли го Удушвачите, няма да знаем какво да правим.
— По-малко вероятно е, отколкото смяташ.
— Заради Ловеца на души?
— Да.
— Тя не може да бъде навсякъде, не повече от самата теб. И си има причина да ги наричат Измамници.
Надявах се гласът ми да не е писклив. Опитвах се да играя безстрашния мъж.
— Нищо от това не е причината да искаш да ме видиш.
— Не. Имам проблем. Сънищата ми силно се влошиха! Сега са наистина ужасни. Искам да знам как да ги спра.
— Не съм открила начин. Трябва да се научиш да ги помниш. Кина призоваваше ли те?
— Не мисля. По-скоро сякаш преминава през сънищата ми и не ме забелязва, ако не се движа. Или може би долавям нечии чужди кошмари.
— Разкажи ми за тях.
Разказах й.
— Много приличат на сънищата, които винаги са ме спохождали. Най-вече, когато съм в равнината.
— Там имаше ли гарвани?
— Гарвани? Не. Няма нищо живо.
Размислих:
— Всъщност, онова, което казах преди малко, не беше напълно вярно. Тя изглежда осъзнаваше точно моето присъствие. Миналата нощ бях отведен към версия на равнината от съня, където видях жена си. Говорих със Сари. Намекът беше, че бих могъл да си я върна обратно.
— Това е ново. За мен ужасите просто се влошават. Мисля, че се предполага да ме съкрушат накрая.
Имах чувството, че тя също не ми казва цялата истина. Добавих:
— Беше ми трудно да повярвам, че тя може да ме сблъска с нещо по-лошо от онова, което съм видял в истинския живот. Като знам какво се опитва да направи…
— Тя успя да ме използва, Мъргън. Защото си мислех, че съм наясно какво прави. Но не бях. Тя е кралицата на Измамниците. Аз изобщо не съм нейната Дъщеря на нощта. Само разплодната кобила, която да износи за нея месията на Измамниците. Не повтаряй моята грешка. Ако наистина те е забелязала, бъди много, много внимателен. И ме дръж в течение.