Оплаквача нададе писък, натежал от разбиране и болка.
Нараян Сингх почувства разликата. Попита:
— Какво е това?
— Това е глупостта, която той направи. За власт. Ако умре и името му отслабне, пристягащите заклинания се разплитат и Портата на сенките се отваря. А това означава краят на света.
— Онези отвън дали го знаят? — попита Сингх, посочвайки обсаждащата армия, част, от чиито войници продължаваха да се промъкват нагоре по скелето, незабелязани, защото това се смяташе за невъзможно.
— Вероятно не. Макар че Господарката може и да подозира.
Подсмихнах се. Сега вече го знаем.
Нараян поразмишлява за момент, после каза:
— Ако всичко това е вярно, тогава мисля, че ти не можеш да напуснеш Наблюдателницата. Без твоята помощ, страхувам се, Черния отряд ще триумфира. Каквото и да мисли той. В този случай участта ще те застигне, където и да избягаш.
Оплаквача изпищя ядосано и отчаяно, прозрял логиката в наблюдението на Сингх.
— Той е некомпетентен командир, но не можем да го отстраним.
— Това не е добре, нали? Сега сме роби на неговата стратегия, която изисква завършване на крепостта.
Което вече не изглеждаше вероятно. Ако още много от войниците на Господарката проникнеха вътре, гарнизонът на Дългата сянка нямаше да е в състояние да ги надвие.
Нараян продължи:
— Може би генералът ще има идея.
И двете страни знаеха, че Могаба е жив и командва партизаните. Не извадих късмет да го открия. Имах същата липса на успех с опита да проследя Гоблин. Пушека беше удобен инструмент, но човек трябва да има някакви отправни точки във времето и пространството. Или цяла вечност да се местиш напред и напред на мънички скокове, така че да засечеш по някоя от следите им хора, усърдно стараещи се да не бъдат открити.
— Ще трябва да го намерим.
Късмет, момчета.
— Има начини — каза Нараян, — Дъщерята на нощта може да вижда надалеч. И си прав, като казваш, че трябва да се направи нещо.
Оплаквача се съгласи.
Аз бях единодушен с всички.
Талианските войници продължаваха да достигат върха на стената. Повечето бяха изненадани, че са успели. Малцина имаха някаква определена цел, веднъж, след като се озовяха на върха.
Отново се зачудих дали Стареца е наясно със събитията.
Опитах да се понеса надалеч, смятайки, че вероятно е време да видя Знахаря. Дъщерята на нощта изникна на стената, галопирайки към Оплаквача и Сингх толкова бързо, колкото късите й крака можеха да я носят. Огнените кълба оставяха белези по стената на Наблюдателницата. Изглежда имаше смисъл в начина, по който падаха, но не можех да го открия.
Все повече и повече войници изкачиха скелето.
Детето изкрещя на Сингх и Оплаквача. После Оплаквача изпищя. Новината бе дошла.
45
Изтърколих се от каруцата. След няколко стъпки се сринах на колене.
— Тпур-р-р, ей там! — подвикна Едноокия. — Какво става?
— Може би стоях твърде дълго отвъд. Слаб съм. — Гладен и жаден. Поех вода от него. Тя беше подсладена, но включваше и някакви гадни добавки. Вероятно Едноокия правеше нещо, което щеше да ферментира. — Къде е Стареца?
— Не знам. Обаче виждам Тай Дей — начин да ми напомни да внимавам.
Смених езиците.
— Господарката там вече не си играе. Войниците й изкачват скелето. Стигнаха до върха. Група от тях вече е в крепостта. Онези вътре тъкмо разбраха. И някои от хората на принца са в руините на Киаулун. Те се промъкваха, за да подпомогнат Господарката, но стигнаха до задънена улица. Там се крие част от бандата на Могаба. Започнаха да се бият.
На връщане се зареях над руините и бях изненадан да видя сражението. Появата на бойците там изискваше разследване. До неотдавна руините бяха заети само от шепа оцелели, неспособни да подпомогнат Дългата сянка в строителния му проект. Могаба трябва да е прехвърлил там войници за нула време.