— Мисля, че Знахаря замина с един от патрулите да търси Могаба. За какво ти е притрябвал?
— Не смятам, че е в течение на събитията. Мисля, че Господарката действа на своя глава. — Което беше добре, докато тя отговаряше за границата, но не и сега, когато командваше само четвърт от армията. — Нямам идея какви са плановете й, но се обзалагам, че Стареца няма да е доволен да му отнемат инициативата.
Едноокия изсумтя. Той наблюдаваше Тай Дей и майка Гота, които бяха дузина крачки по-нататък, приближавайки, превити под огромен товар дърва за огрев. Правеше й чест, че вършеше своя дял от работата. Личният телохранител на Едноокия — Джоджо, не се виждаше никъде, което беше обичайното състояние на нещата. Двамата си бяха лика-прилика.
Едноокия каза:
— Ще скоча в каруцата и ще разбера. Ти си възстанови силите — той се изкатери, сбърчил чело, мятайки загрижен поглед назад, преди да изчезне.
Помогнах на майка Гота с дървата. Така направи и Тай Дей. За няколко минути ги сортирахме, нацепихме и ги подредихме да се сушат. Майка Гота взе, че ми благодари за помощта.
Тя си имаше моменти, когато сполучваше да е учтива към външен човек, който не е в състояние да промени лошия избор на родители. Тези мигове бяха рядкост. Изглежда се случваха само когато тя се чувстваше особено добре.
Самият аз останах вежлив. Всъщност, сега, след като знаех какво бяха сторили на мен и Сари, се държах по-официално и учтиво. Надявах се поведението ми да не ги направи подозрителни. Ухилих се самодоволно, когато си помислих за Дремльо. После се разтревожих за хлапето. Нямах никакво право да го товаря с такава лична мисия.
Започнах да крача напред-назад, чудейки се дали трябваше да призная на Едноокия или Стареца.
Едноокия слезе от каруцата си. Изглеждаше, сякаш е видял призрак. Или нещо също толкова неочаквано и неприятно.
Насочих се насреща му.
— Какво става?
— Не знам. Нямах време да открия — неговия начин да му вадиш с ченгел думите от устата.
— Кажи ми.
— Намерих Знахаря.
— Добре. И така, къде е? Всъщност какъв е проблемът?
— Той е там, навън, говори си с пазителя на гарваните.
— Ловеца? Излязъл е да се срещне с Ловеца на души?
— Не го проследих обратно. Не знам дали е било негов план. Но е там. И говори с нея.
— Изглеждаше ли сякаш пак е неин пленник? — не изчаках отговора. Напъхах се в каруцата. Глупакът аз, не попитах Едноокия къде беше Знахаря, така че се оказа, че трябва да го проследя от жилището му до срещата с побърканата.
Той отиде специално да се види с нея. Което разбрах, като доведох Пушека толкова наблизо, че успях да чуя изграканите инструкции на двойка гарвани. Проблемът, който имах, настъпи, след като го преследвах през пустошта до срещата му в заснежена скалиста клисура, която беше почти невидима под надвисналите борови дървета.
Не се доближих достатъчно, за да чуя какво си говорят. Беше цяло чудо, че успях да накарам Пушека да приближи толкова, че да се уверя как Стареца наистина има среща с Ловеца на души.
Там гарваните бяха нагъсто и ме усетиха как се навъртам. Развълнуваха се до такава степен, че Ловеца излезе, за да разбере какво се случва.
Махнах се оттам.
Чудех се дали Знахаря бе заподозрял нещо.
Излязох от каруцата. Грижливият Едноок беше приготвил кофа топъл чай, заедно с някакъв пресен хляб от близката полева фурна, която тъкмо беше почнала да работи.
— Доближи ли се достатъчно, за да чуеш нещо? — попитах.
— Не мога да натиря онова малко лайно близо до нея. Той е три четвърти мъртъв, но все още е пет четвърти бъзлив.
— Не ми харесва да го следя. Това ще трябва да почака. А междувременно…
Междувременно в Наблюдателницата се случваха разни неща. Блещукащи светлини озаряваха целия район. Тъмен облак, набразден с огън, се надигна и се разпадна в зъбите на вятъра. Роговете и барабаните се запрепираха. Огнени кълба с хиляди уцелваха крепостната стена.
— Междувременно може да поогледаш, така че да кажеш на Стареца каквото му трябва да знае, когато се върне. Което ще стане, когато разбере, че става нещо.
Нелош съвет. Ако Знахаря ще взима решения, то той ще се нуждае от цялата налична информация.
— Дръж любящото ми семейство надалеч, а? — не успях да попреча на горчивината да се прокрадне в гласа ми. Едноокия я долови, но не попита.